Обяснявам за неотдавнашния си фалит. Утре ми предстои първата съдебна среща с кредиторите. Това се нарича „проучване на длъжника“ и очаквам адвокатите на неприятеля да се разровят из мръсното ми бельо. Имат право да питат буквално каквото им хрумне — както по финансовата част, така и за живота ми като цяло. Но едва ли ще стане напечено. Всъщност дори има надежда изобщо да не ме разпитват.
Заради тази процедура имам интерес да остана безработен още няколко дни. Помолвам Брузър да задържи формулярите и да отложи малко първата месечна заплата. Уговорката му допада, защото звучи доста нередно.
Няма проблеми.
Брузър ме повежда на кратка обиколка из кантората. Всичко е точно както очаквах — мизерни стаички, разхвърляни безредно тук-там в зависимост от растежа на това експлоататорско предприятие. На места личи, че са събаряни стени. Навлизаме все по-навътре из мрачния лабиринт. Брузър ме представя на две улисани жени в някаква тясна стая, претъпкана с компютри и принтери. Като ги гледам, едва ли са от танцьорките отсреща.
— Мисля, че в момента имаме шест момичета — казва той, когато продължаваме обиколката. За него служителките са просто „момичета“.
Запознава ме и с двама адвокати — сравнително симпатични момчета с евтини костюми, работещи в тесни, претъпкани с папки и прашни книги кабинети.
— В момента имаме петима адвокати — обяснява той, докато влизаме в библиотеката. — По едно време бяха седем, но ми създаваха много ядове. Предпочитам четирима или петима. Колкото повече наемам, толкова повече се карат и все до мене опира. С момичетата е същото.
Библиотеката е тясна и дълга, стените са закрити чак до тавана от рафтове с книги, натъпкани сякаш без никакъв ред. Върху дългата маса в средата се трупат купища разгърнати томове и папки с документи.
— Някои от момчетата са големи прасета — мърмори Брузър. — Е, какво ще речеш за бараката?
— Чудесно е — казвам аз.
И не лъжа. С облекчение откривам, че тук наистина се практикува право. Брузър може да е печен мошеник с яки връзки и нечисти капиталовложения, но все пак си остава адвокат. Кантората му направо бръмчи от всеотдаен юридически труд.
— Не е чак толкова лъскаво като при големите клечки в центъра — казва той, без да се смущава. — Но затова пък е изплатено изцяло. Купих го преди петнайсет години. Твоят кабинет е отсреща.
Той посочва с пръст и двамата напускаме библиотеката. Две врати по-нататък, близо до автомата за безалкохолни напитки, откриваме невзрачна стаичка с бюро, няколко стола, канцеларски шкафове и снимки на коне по стените. Върху бюрото има телефон, диктофон и няколко бележника. Всичко е спретнато и подредено. Из въздуха се носи лек мирис на дезинфекциращ разтвор, сякаш е чистено съвсем наскоро.
Брузър ми подава халка с два ключа.
— Този е за външната врата, другият за кабинета. Можеш да влизаш и излизаш по всяко време. Само внимавай нощем, кварталът не е от най-безопасните.
— Трябва да поговорим — казвам аз, взимайки ключовете.
Той поглежда часовника си.
— Колко ще трае?
— Нека да са трийсет минути. Спешно е.
Брузър вдига рамене и ме повежда обратно към своя кабинет, където намества внушителния си задник в коженото кресло.
— Какво има? — делово пита той, докато вади от джоба си писалка и посяга към задължителния бележник. Почва да драска още преди да съм отворил уста.
Набързо му излагам фактите около случая „Блек“, което отнема десетина минути. По този начин запълвам и неясните места около раздялата ми с фирмата на Лейк. Обяснявам как Бари Ланкастър ме преметна, за да задигне случая, а оттук преминавам към съществената част.
— Трябва да заведем делото още днес — сериозно казвам аз. — Защото на практика Ланкастър все още се занимава със случая. Мисля, че скоро ще предприеме нещо.
Брузър ме стрелва с черните си очи. Изглежда, съм разбудил интереса му.
— Ами клиентите? — пита той. — Нали са подписали договор с Лейк.
— Да. Но след малко отивам при тях. Те ще ме послушат.
Вадя от куфарчето си черновата на иска срещу „Грейт Бенефит“, върху която двамата с Бари сме работили часове наред. Брузър я изчита внимателно. След това му подавам писмо, с което семейство Блек се отказва от услугите на Бари Х. Ланкастър. Сега той чете по-бавно.