— Добра работа, Руди — казва Брузър и аз се изчервявам като последен мошеник. — Усещам накъде биеш. Днес завеждаш делото, после отнасяш на клиентите копие от иска. Показваш им го и ги караш да подпишат писмото.
— Точно така. Трябва ми само твоят подпис върху иска. Ще върша цялата работа сам и ще те държа в течение.
— Ония от фирмата на Лейк ще се вкиснат, нали? — замислено пита той, подръпвайки рошавите си мустаци. — Харесва ми. Колко може да се изкара от делото?
— Сигурно колкото решат съдебните заседатели. Не вярвам да стигнем до споразумение.
— Значи искаш да си опиташ късмета?
— Може да ми потрябва помощ. Делото сигурно ще се провлече година-две.
— Ще те запозная с един от сътрудниците, Дек Шифлет. Навремето е работил в голяма застрахователна компания и сега редовно се занимава с тия въпроси.
— Страхотно.
— Кабинетът му е точно срещу твоя. Кажи да препишат иска, да вмъкнат моето име и ще заведем делото още днес. Само гледай да навиеш клиентите.
— Клиентите са ни в кърпа вързани — уверявам го аз и си представям как Бъди гали котките и трепе мухи във форда, Дот пуши на верандата и гледа пощенската кутия, сякаш всеки момент може да пристигне чек от „Грейт Бенефит“, а Дони Рей седи и крепи главата си в шепи.
— Един страничен въпрос — добавям аз и се прокашлям. — Някакви вести от ченгетата?
— Засега нищо — отвръща той самодоволно като велик фокусник, който току-що е изпълнил коронния си номер. — Поговорих с някои хора и излезе, че още не са наясно дали има палеж, или не. Ще им трябват дни, за да разберат.
— Значи няма да ме арестуват посред нощ.
— Не бой се. Обещаха да позвънят, ако им потрябваш. Обясних им, че ще се явиш доброволно, ще окажеш пълно съдействие и тъй нататък. Няма обаче да се стигне дотам. Дишай спокойно.
Наистина почвам да дишам спокойно. Убеден съм, че Брузър Стоун има начини да се споразумее с полицията.
— Благодаря — казвам аз.
Пет минути преди края на работното време влизам в деловодството в съда и завеждам иск срещу застрахователната компания „Грейт Бенефит“ и Боби Оут — изчезналия агент, който е продал полицата. Моите клиенти претендират за реално обезщетение от двеста хиляди долара плюс десет милиона морални щети. Нямам представа с какви капитали разполага „Грейт Бенефит“ и едва ли скоро ще науча. Тия десет милиона си ги изсмуках от пръстите просто защото цифрата звучи приятно. В адвокатската практика това е редовно явление.
Естествено, моето име не се среща никъде. Правен съветник на ищците е Дж. Лиман Стоун и разкошният му подпис краси последната страница, придавайки солидност на целия документ. Подавам на деловодителя служебен чек за съдебната такса и битката започва.
„Грейт Бенефит“ официално е подведена под отговорност!
Карам като луд през Северен Мемфис към квартал Грейнджър, където заварвам клиентите си горе-долу в същото състояние, в което ги оставих преди няколко дни. Бъди е навън. Дот довежда Дони Рей от спалнята. Тримата сядаме около масата и те с възхищение разглеждат копието от иска. Цифрите силно ги впечатляват. Дот непрекъснато повтаря магическата сума десет милиона, сякаш преди малко е узнала кой номер ще спечели на лотария.
В края на краищата съм принуден да им обясня какво е станало с онези ужасни хора от фирмата на Лейк. Сблъсък на стратегиите. Не ми е допаднала тяхната мудност. Те пък не са били очаровани от моя пристрастен подход към делото. И тъй нататък.
Всъщност това изобщо не ги интересува. Делото е заведено, виждат го със собствените си очи. Могат да прочетат иска и нищо повече не им трябва. Сега държат да знаят какво ще стане по-нататък. След колко време ще се разбере нещо конкретно? Има ли шансове за бързо споразумение? Тия въпроси ми разкатават фамилията. Знам, че всичко ще се проточи ужасно дълго и чувствам колко е жестоко да го прикривам.
С медени приказки ги убеждавам да подпишат писмото до бившия си адвокат Бари Х. Ланкастър. Текстът е кратък и безмилостен. Поднасям и нов договор с фирмата на Дж. Лиман Стоун. Бъбрейки като картечница, обяснявам необходимостта от всички тия хартии. От същите места около кухненската маса двамата с Дони Рей гледаме как Дот нагазва в плевелите и хока съпруга си, за да получи подпис.
Когато ги напускам, фамилията е в много по-бодро настроение. Дълбоко са удовлетворени от факта, че най-сетне съдят ненавистната компания. Отвръщат на удара с удар — застрахователят е накърнил интересите им и те успяха да ме убедят в това. Сега се присъединяват към милионите други американци, които всяка година завеждат съдебни дела. Така се чувстват истински патриоти.