Дек се привежда над нещастника.
— Чувате ли ме, мистър Ван Ландъл? — пита той благо като свещеник.
Ван Ландъл е прикован към леглото, тъй че няма къде да се дява. Сигурно би искал да поседне или поне да смени позата, но сега ни е паднал в ръчичките. Представям си какво му е. Лежи си кротко човекът и гледа в тавана, вероятно все още замаян от болка, а ето че изведнъж насреща му изникват чифт шантави физиономии.
Ван Ландъл примигва и се мъчи да избистри поглед.
— Вие пък кой сте? — изръмжава той през зъби. Другояче не може — стегнати са със скоби.
Не е честна тая работа.
Дек се усмихва, разкривайки четири лъскави зъба.
— Дек Шифлет от адвокатската фирма на Лиман Стоун. — Говори невероятно самоуверено, като че му се полага да бъде тук. — Още не сте разговаряли със застрахователите, нали?
Ето че с две приказки Дек вече е изяснил кои са лошите. Не сме ние — ясно като бял ден. Всички беди идват от застрахователите. С това прави огромна крачка към доверието на клиента. Ние, добрите, срещу ония там.
— Не съм — изпъшква Ван Ландъл.
— Добре. Не разговаряйте с тях. Те само гледат да ви прецакат — обяснява Дек, като се привежда още по-близо. Вече раздава съвети. — Прегледахме доклада за катастрофата. Всичко е ясно, пресичане на червено. След около час — той многозначително поглежда часовника си — отиваме да заснемем местопроизшествието, да поговорим с очевидци, нали ги знаете как стават тия работи. Трябва да бързаме, инак агентите на застрахователната компания ще докопат свидетелите. Между нас казано, случвало се е да ги подкупват, пък и други гадости вършат. Няма време за губене, но се нуждаем от вашия подпис. Имате ли адвокат?
Затаявам дъх. Ако Ван Ландъл каже, че има адвокат, незабавно хуквам към коридора.
— Не — процежда той.
Дек нанася решителния удар.
— Е, както вече казах, няма време за губене. Моята фирма поема над половината дела за катастрофи в Мемфис и печелим за клиентите огромни обезщетения. Застрахователните компании треперят от нас. И не взимаме нито цент предварително. Както си му е ред, получаваме една трета от обезщетението.
Говорейки, той бавно измъква от бележника си сгънат договор. Документът е простичък — само една страничка с три параграфа, колкото да залъжем клиента. Дек размахва листа така, че Ван Ландъл няма друг избор, освен да го поеме. Стискайки листа със здравата си ръка, той се опитва да чете.
Бедната душа. Току-що е прекарал най-тежката нощ в живота си, едва е оцелял, а сега изнемощял и замаян трябва да вникне в един правен документ и да вземе разумно решение.
— Не може ли да изчакаме жена ми? — умолително пита той.
Сега ни спипаха! Вкопчвам се в таблата на леглото и без да усетя, блъскам с лакът тежестта, която дръпва нагоре крака на Ван Ландъл.
— Аххх! — мъчително стене той.
— Извинявайте — бързо казвам аз и дръпвам ръка настрани.
Дек ми хвърля убийствен поглед, но веднага се овладява.
— Къде е жена ви?
— Аххх! — отново стене клетникът.
— Извинявайте — повтарям аз. Нервите ми са обтегнати до скъсване.
Ван Ландъл ме гледа боязливо. Забивам ръце в джобовете си.
— Ще се върне след малко — казва той, превъзмогвайки с усилие всяка сричка.
Но Дек има готов отговор за всяка ситуация.
— С нея ще разговарям по-късно, в кантората. Има за какво, ще се нуждая от куп сведения.
С тия думи той развинтва капачето на писалката и сръчно подлага бележника под договора, за да не се разкриви подписът. Ван Ландъл промърморва нещо, носле поема писалката и надрасква името си. Дек прибира договора и връчва на новия клиент визитна картичка, която го представя като правен съветник към фирмата на Дж. Лиман Стоун.
— А сега още едно-две неща — продължава той. Гласът му е повелителен. — Не разговаряйте с никого, освен с лекарите. Застрахователите сигурно ще се домъкнат още днес и ще ви карат да подпишете разни формуляри. Каквото и да се случи, не казвайте нито дума на тия хора. Не подписвайте нищо, преди да съм го прочел. Имате телефона ми. Обаждайте се по всяко време. На гърба съм записал номера на колегата Руди Бейлър, него също можете да го търсите независимо от часа. Двамата ще работим заедно. Някакви въпроси? — И преди нещастникът да изпъшка, Дек отсича: — Добре. Руди ще дойде утре сутрин с някои документи. Кажете на жена си да ни позвъни днес следобед. Непременно трябва да поговорим с нея.
Той потупва Ван Ландъл по здравия крак. Време е да изчезваме, преди човекът да се опомни.
— Ще ви докараме страхотни пари — уверява го Дек.
Сбогуваме се и бързо отстъпваме към вратата. Щом излизаме в коридора, Дек гордо заявява: