Като използвах стърчащия палец за перило, аз се покатерих върху дланта и започнах изкачването. Кожата бе по-твърда, отколкото очаквах, едва поддаваше под тежестта ми. Бързо минах по наклонената долна част на ръката и по издутите като балон бицепси. Лицето на удавения великан се възправи от дясната ми страна с подобните на пещери ноздри и огромните плоскости на бузите, наподобяващи конуса на странен вулкан.
Заобиколих рамото по най-безопасния път, стъпих върху широката площадка на гръдния кош, където ребрата се издуваха като огромни греди. Бялата кожа беше покрита с потъмняващите белези от хиляди стъпки, сред които ясно личаха отделни следи от пети. Някой беше построил малък пясъчен замък в средата на гръдната кост и аз се качих върху тази полуразрушена постройка, за да огледам по-добре лицето.
Двете деца се бяха изкатерили по ухото и се вмъкваха в дясната очна кухина, чието синьо кълбо, напълно замъглено от някаква течност с млечен цвят, се беше втренчило, без да вижда дребните им тела. Погледнато косо отдолу, лицето беше лишено от всякаква изящност и покой, отдръпнатите устни и вирнатата брадичка приличаха на разбития нос на огромен кораб, претърпял корабокрушение. За първи път долових колко окончателна е тази последна физическа агония на великана, не по-малко болезнена от това, че той не усещаше разрушението на мускулите и тъканите. Пълната изолация на загиналото тяло, изхвърлено като изоставен кораб върху празния бряг, почти извън досега на вълните, превръщаше лицето му в маска на изтощение и безпомощност.
Когато пристъпих напред, кракът ми потъна в падинка мека тъкан и от едно — отверстие между ребрата избликна зловонен газ. Отстъпих от замърсения въздух, който надвисна като облак над главата ми, и се обърнах към морето, за да прочистя дробовете си. С изненада видях, че лявата китка на великана е отрязана.
Втренчих се смутено в почерняващата плът на отрязания крайник, докато самотният младеж, облегнат върху издигащата се във въздуха опора на стотина фута от мене, ме гледаше с кръвожаден поглед.
Това беше първото от поредицата посегателства. Следващите два дни прекарах в библиотеката, неизвестно защо изпитвах нежелание да отида на брега, съзнавах, че вероятно съм станал свидетел как една разкошна илюзия наближава своя край. Когато отново прекосих дюните и стъпих на каменистия бряг, великанът беше само на малко повече от двадесет ярда и при тази близост до едрите камъни бяха изчезнали всякакви следи от обаянието, което преди излъчваше отдалеченото му тяло, обмивано от вълните. Въпреки огромните размери нараняванията и мръсотията, които покриваха тялото, го смаляваха до човешки мащаби, а големината му само засилваше неговата уязвимост.
Дясната китка и стъпало бяха отрязани, измъкнати нагоре по склона и откарани с кола. След като разпитах малката група хора, събрали се край вълнолома, разбрах, че отговорността за това пада върху една компания за производство на торове и фуражи.
Останалото стъпало на великана се издигаше във въздуха, а към палеца бе закрепено стоманено въже, явно подготовка за следващия ден. Пясъчната ивица наоколо беше белязана от работата на десетина работници, а дълбоки коловози показваха през къде са били извлечени китките и стъпалото. От отрязаните крайници капеше гъста тъмна течност и оцветяваше пясъка и белите черупки от сепии. Когато се спуснах по камъните, забелязах, че по сивата кожа са изрязани саркастични фрази, пречупени кръстове и други знаци, сякаш осакатяването на неподвижния колос бе отприщило ненадеен поток от подтискана злоба. Меката част на едното ухо бе пронизана от дървено копие, а в средата на гръдния кош бе горял огън, почернил околната кожа. Вятърът продължаваше да отвява фината дървена пепел.
Зловонна миризма обгръщаше трупа, непогрешимият белег на разложението, която най-после бе разпръснала обичайното струпване на младежи. Върнах се на каменистия склон и се качих върху рудана. Издутите бузи на великана бяха вече почти затворили очите му и изтеглили устните в монументална прозявка. Правият преди гръцки нос бе изкривен и сплескан, стъпкан в подуващото се лице от безброй подметки.
Когато отидох следващия ден на брега, почти с облекчение открих, че главата я няма.