Изминаха няколко седмици преди следващото ми пътешествие до брега и по това време човешката прилика, която бях забелязал преди, бе изчезнала отново. При по-близък оглед полегналият гръден кош и стомахът явно приличаха на човешки, но след като всеки от крайниците биваше отрязван най-напред в коляното и лакътя, а после при рамото и тазовата става, трупът заприлича на останките от какво да е обезглавено морско животно — кит или косатка. При тази загуба на самоличност и малкото следи на индивидуалност, които упорито не напускаха тялото, интересът на зрителите се бе стопил и брегът се бе изпразнил, останали бяха само някакъв стар събирач на миди и пазачът, застанал върху прага на колибата да предприемача.
Около трупа бе издигнато набързо дървено скеле, от което се полюляваха на вятъра десетина стълби, а пясъкът наоколо бе осеян с въжета, ножове с дълги метални дръжки и железни куки, дребните камъни бяха омазани с кръв и размесени с парчета кост и кожа.
Кимнах на пазача, който ме изгледа мрачно, застанал над мангала си с коксови въглища. Целият район бе напоен с острата миризма на огромните парчета мас, които се варяха на слаб огън в голям казан зад колибата.
И двете бедрени кости бяха свалени с помощта на малък кран, покрит с рядката материя, която преди бе закривала кръста на великана, а разкритите стави зееха като портата на хамбар. Горните части на ръцете и ключиците също бяха отстранени. Остатъкът от кожата върху гръдния кош и стомаха беше белязан с катран на успоредни ивици и първите пет или шест ленти бяха свалени от диафрагмата, оголили огромната арка на гръдната клетка.
Когато си тръгнах, ято чайки се спусна от небето, накаца по брега и закълва оцветения пясък с ожесточени крясъци.
Няколко месеца по-късно, когато новината за появата на великана бе почти забравена, различни части от насеченото тяло започнаха да се появяват из града. Повечето от тях бяха кости, които производителите на торове не бяха успели да смелят — те се познаваха веднага по масивните си размери и огромните сухожилия и хрущяли по ставите. Необяснимо защо тези оголени части сякаш по-добре изразяваха същинското величие на исполина, отколкото покрити с раздута плът. Когато поглеждах през улицата към магазина на най-големите търговци на едро на месо, виждах двете огромни бедрени кости от двете страни на вратата. Те се възвисяваха над главите на носачите подобно на зловещи мегалити, останали от някаква примитивна друидска религия, и внезапно си представях как великанът се изправя на колене с оголени кости и тръгва из улиците на града да събира пръснатите си части по обратния път към морето.
Няколко дни по-късно видях лявата раменна кост да се въргаля пред входа на една корабостроителница (дясната няколко години лежа в тинята сред пилоните под главния товарен кей). Същата седмица мумифицираната дясна китка бе изложена на водния карнавал по време на годишното чествуване на гилдиите. Нормално долната челюст намери място в Музея по естествена история. Остатъкът от черепа бе изчезнал, но вероятно все още се въргаляше из някоя запусната частна градина в града — а наскоро, когато плавах надолу по реката, забелязах две ребра от великана да образуват декоративна арка в една крайбрежна градина, вероятно бяха ги сметнали за челюстни кости от кит. Голям правоъгълник ощавена и татуирана кожа с размерите на индианско одеяло служи за фон на куклите и маските в един магазин за сувенири недалеч от Лунапарк и не се съмнявам, че някъде из града, в хотелите или клубовете за голф мумифицираният нос или уши на великана висят върху стената над камината…
Останките от скелета, обелени от всякаква плът, все още са на брега, обезщетените ребра напомнят гредите на претърпял корабокрушение кораб. Колибата на предприемача, кранът и скелето ги няма, а пясъкът, натрупван по брега в залива, е засипал тазовата кост и гръбначния стълб. През зимата високите, извити кости лежат изоставени, вълните ги заливат, но през лятото те са идеално място за почивка на изморените от полети над морето чайки.