Отминал Геентовият син и скоро стигнал до високото жилище на великана. Влязъл в къщата на Саломка. Гледа там — седи една бабичка, кокалеста, ноктите й извити като корени, а носът — като птичи клюн.
— Аз съм майката на Саломка — дигнала бабичката очи към гостенина, — а ти кой си?
— Аз пък съм синът на Геента, дойдох тука да си премеря силата със Саломка.
— Близни — рекла бабичката — тази играчка. Моят син, когато намръзне, винаги се затопля с нея.
И тя натикала в устата на младия гостенин нагорещения ръжен.
Тогава Геентовият син сдъвкал със зъби нажеженото желязо и плюл в лицето на старицата. Тя се набръчкала мигом и се превърнала на пън.
Някой затропал отвън. Влязъл Саломка. Под двете си мишници великанът мъкнел две огромни убити мечки. Хвърлил едната на гостенина и му викнал:
— Дръж първата и я изяж! Ако я изядеш по-бързо от мен ще се бориме с тебе. Ако не ме превариш, лошо ти се пише! Ще идеш при баща си!
— А къде е баща ми? — запитал синът на Геента.
— Той лежи в скривалището със зашити уста и звънче на носа.
Геентовият син подхванал мечката, стиснал й кожата, дръпнал я и веднага я смъкнал. И преди Саломка да одере своята Мечка, синът на Геента излапал другата.
Тръгнали двамата да се преборят върху една висока скала. Изкачили се най-горе. А скалата била твърда и гладка като лед.
Саломка тогава се проникнал:
— Искаш ли да опитаме кой може да пробие с крак по-дълбоко канарата?
— Искам! — отговорил Геентовият син.
Саломка ударил с крак. Скалата треснала. Кракът му влязъл до кокалчето в скала. Изправил се след него Геентовият син и тропнал. Скалата се пропукала и кракът му влязъл до коляното.
За сетен път Саломка събрал сили и се втурнал да изблъска младия удегеец от края на скалата. Но щом великанът се засилил, Геентовият син бързо се изтеглил настрана. Саломка полетял надолу с главата и се утрепал върху камъните.
Избърсал си челото юначният Геентов син, влязъл вкъщи и чул как някъде под земята дрънка звънче.
— Това навярно е звънчето на баща ми! — извикал синът на Геента и се втурнал към скривалището. Там заварил един старец със зашита уста и звънче на носа — лежи и пъшка. Навел се над него и казал:
— Аз съм синът на Геента.
Старецът се разтреперал и прострял ръце към сина си. Той бил толкова отпаднал, че не можел да стъпи на нозете си. Тогава синът прегърнал своя баща, положил го в огромната си ловна чанта и го отнесъл вкъщи.
Няма да разказвам с каква радост майката посрещнала и двамата.