Пърси направил крачка назад и се поклонил официално. Кажете сега, не е ли мистерия всичко това? Пълнокръвна мистерия! Но — не избързвайте! Историята е с продължение. Още нищо не сте чули.
Да се върнем сега при Нелсън Корк. Малко преди един и половина той се явил на площад „Бъркли“, където обядвал с кръстницата си и Даяна Пънтър, и момичето се държало с него както винаги сърдечно. По време на котлетите и плодовата салата държането й станало толкова дружелюбно, че на Нелсън му се завил свят при мисълта как ще си падне по него, като го зърне с новата шапка.
Така че щом привършили обяда и изпили кафето, а старата Пънтър се оттеглила в будоара си с хапчета за храносмилане и еротичен роман в ръка, той преценил, че най-здравомислещият следващ ход ще е да покани любимата на разходка по Бонд Стрийт. Рискувал, разбира се, тя да се хвърли в прегръдките му насред улицата, но се успокоил с мисълта, че все ще успее да я напъха в някое такси. Така че отправил поканата, тя приела на драго сърце и не след дълго вече крачели по улицата.
И няма да повярвате, но едва били изминали половината от Брутън Стрийт, когато Даяна се заковала внезапно и го изгледала много особено.
— Не искам да се бъркам в личните ти работи, Нелсън — започнала младата дама, — но искрено казано, според мен би трябвало да си правиш труда да си поръчваш шапките, а не да купуваш конфекция.
Ако в краката на Нелсън избухнел газопроводът, едва ли е щял да бъде по-изумен.
— М-м-м-м — замучал той.
Впрочем не бил сигурен, че е чул добре.
— С глава като твоята нямаш избор — продължила Даяна. — Разбирам какво изкушение е за мързел като теб да се вмъкне в първия срещнат шапкарски магазин и да излезе оттам, с каквото му пробутат, но резултатът е направо плачевен. Туй нещо на главата ти прилича на пожарогасител.
Нелсън взел да си повтаря наум, че трябва да е силен мъж.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че шапката не ми е по мярка?
— Че ти сам не усещащ ли?
— Та тя е от Бодмин.
— Не те разбирам. Най-обикновен копринен цилиндър.
— Нищо подобно! Тя е от Бодмин!
— Не разбирам какво говориш.
— Това, което се опитвам да ти внуша — продължил надуто Нелсън, — е, че този цилиндър е конструиран под личния надзор на Бодмин от Вайгоу Стрийт.
— Да, но ти е много голям.
— Не ми е голям!
— Като ти казвам, че е голям, значи, е голям!
— Аз пък ти казвам, че една шапка на Бодмин може да бъде само таман!
— Не съм сляпа и затова ти заявявам още веднъж, че шапката е голяма. Нелсън се овладял, но това му струвало скъпо.
— Аз съм последният човек — казал той, — който би критикувал зрението ти, но в случая ще ми позволиш да изтъкна, че очите ти са те подвели по най-подъл начин. Късогледството ти е вече факт. А също така — продължил Нелсън, на когото отвътре му вряло и кипяло, но въпреки това запазил достойнство — позволи ми да те просветя относно Бодмин, чието име очевидно нищо не ти говори. Въпросният Бодмин младши е последна издънка на дългата поредица Бодминовци, които векове наред трудолюбиво са изработвали шапките на английската аристокрация. Така че шапките са в кръвта на Бодмин младши.
— Аз не…
Нелсън вдигнал ръка и я накарал да млъкне.
— Над вратата на неговия магазин, намиращ се на Вайгоу Стрийт, случайният минувач може да прочете следния съдържателен надпис: „Официален шапкар на кралския двор“. Казано с по-прости думи, това ще рече на непросветения, че когато на негово величество му се прииска нова шапка, той просто отива при Бодмин и казва: „Здрасти, Бодмин. Ние искаме нова шапка.“ И при това не пита дали шапката ще му бъде по мярка. То се разбира от само себе си. Той има сляпо доверие на въпросния Бодмин. Ето защо ти повтарям още веднъж — простичко и без да се паля, — тази шапка е от Бодмин!
Даяна взела да се горещи. Кръвта на Пънтърови поначало е доста гореща и много малко им трябва, за да се възпламенят. Тя тропнала раздразнено с крак по Брутън Стрийт.
— Ти от край време си бил тъп инат, Нелсън — от дете си такъв! Аз пък за последен път ти казвам, че тази шапка ти е прекалено голяма. Ако не виждах обувките ти и част от панталоните, и през ум не би ми минало, че под нея се крие човешко същество! На твое място бих изгоряла от срам — да се появиш на публично място в такъв вид! Ако на теб не ти пука, да беше се смилил над бедните минувачи и уличното движение!
— Така, значи? — потреперал Нелсън.
— Така!
— Така, значи!
— Така и точка по въпроса! Или може би не ме чуваш? Това не ме учудва, като гледам каква грамадна шапка си нахлупил на ушите си.