Ето че най-сетне темата „Пърси“ била въведена в диалога и Нелсън не би трябвало да има затруднения да обърне разговора по посока на отсъстващия приятел. Но някак си не съумял. Вместо това се запревземал и казал:
— Ах, наистина, мислиш ли така? Нали не ме будалкаш?
— Как ще те будалкам! Главно имам предвид шапката ти. Не знам защо, но от дете съм крайно чувствителна към шапките и винаги си спомням с удоволствие как на петгодишна възраст метнах от детската стая един буркан със сладко върху главата на чичо Александър, който се появи у нас на гости с шапка като на Шерлок Холмс. За мен шапката е проверка какво всъщност представлява мъжът. Твоята е безупречна. Стои ти като излята. Нямаш представа колко ти отива — приличаш ми на посланик.
Нелсън поел дълбоко въздух. Тръпки го побили от главата до петите. Сякаш пелена му паднала от очите и пред него се открил нов живот.
— Слушай — започнал той, разтърсен от дълбоки чувства, — ще имаш ли нещо против, ако стисна мъничката ти ръчичка?
— Стисни я! — сърдечно откликнала Елизабет.
— Така и ще направя! — заявил Нелсън и така и направил. — А сега — разхълцал се той от емоции, без да има сили да пусне въпросната ръчичка, — какво ще кажеш да отпратим нанякъде и да пийнем на спокойствие по чашка чай? Убеден съм, че имаме какво да си кажем.
Странно е, като си помисли човек колко често се случва на този свят, когато става дума за двама приятели, че докато сърцето на единия се къпе в кръв заради другия, в същото време и сърцето на другия се къпе в кръв заради първия. Искам да кажа, че и двете сърца се къпят едновременно в кръв, а не само едното. Ето какъв бил случаят с Нелсън Корк и Пърси Уимбълт! Щом се разделил с Нелсън, Пърси хукнал по дирите на Даяна Пънтър с намерението да оправи нещата с няколко мъдри и навременни съвета. Защото бил убеден, че макар понастоящем Нелсън да бил изпълнен с ненавист към Даяна, това му състояние е явно преходно и любовта рано или късно ще си предяви правата. Според Пърси един светски посредник, един любещ приятел и на двамата щял да тури ред в неразборията и изобщо да изглади нещата.
Като стигнал площад „Бъркли“, Даяна гневно се разхождала пред къщата с вирнат нос, а от ноздрите й излизали пламъци. Той акостирал до нея и щом го зърнала, хладният блясък в очите й отстъпил място на сърдечни пламъчета. Била очарована, че го вижда, и веднага се впуснала в оживен разговор. И с всяка изречена дума затвърждавала в него убеждението, че от всички известни нему начини за прекарване на един следобед нищо не може да се сравни с една дружеска размяна на мнения с Даяна Пънтър.
И не само приказките й го омаяли. Пърси бил запленен от великолепната й физика. При мисълта, че бил загубил няколко ценни минути с онази малокалибрена лилипутка Елизабет, идело му да се ритне отзад.
Ето, мислел си той, докато двамата сновели напред-назад из площада. Ето едно момиче, което горе-долу стига до устата на човека и всичките му мъдри наблюдения имат някакъв шанс да достигнат до слуха му без видимо закъснение. Разговорите с Елизабет Ботсуърт винаги му напомняли на крещене в дълбок кладенец с надеждата да привлече вниманието на амебите на дъното. Само се изненадал, че му трябвало толкова много време, за да стигне до този очевиден извод.
Спътницата му споменала обаче името на Нелсън Корк и това го извадило от състоянието му на дълбока заблеяност.
— Какво каза, извинявай?
— Казах, че Нелсън Корк е недорасъл пигмей, който, ако можеше да се пребори с патологичния си мързел, отдавна да се е присъединил към някоя циркова трупа на джуджета-акробати.
— Мислиш ли?
— Дълбоко съм убедена — твърдо настояла Даяна. — Знаеш ли, Пърси, кое прави живота на момичетата непоносим и защо свършват в манастирите? Защото по никакъв начин не могат да избягнат съдбата рано или късно да ги видят на обществено място с мъже като Нелсън Корк. Не мисли, че ми липсва милосърдие. Опитвам се да проявя великодушие и непрекъснато си повтарям, че ако един мъж изглежда като пресован, това е по-скоро негова беда, отколкото недостатък и човек трябва да го съжалява, а не да го упреква. Но на едно нещо ще държа до края на живота си и винаги ще отстоявам мнението си — такъв човек не бива да задълбава с лека ръка природните си недъзи, като препуска из Лондон с шапка, която му стига до петите и го препъва. Не мога да допусна да бъда съпровождана до Брутън Стрийт от някакъв бацил в човешки образ, чиято шапка на всяка крачка се удря в паветата. Винаги съм твърдяла и ще продължа да твърдя, че шапката е най-сигурната проверка за всеки мъж. Ако той не умее да си избере шапка по мярка, значи, за нищо не можеш да му имаш доверие. Ето например твоят цилиндър, Пърси, ти е съвсем по мярка. Достатъчно цилиндри съм видяла в живота си, за да мога да твърдя със сигурност — твоят е образец на това какво трябва да представлява един истински цилиндър. Нито прекалено тесен, нито много широк, а плътно прилепнал към главата като кожата на кренвирш. А и главата ти е родена за копринен цилиндър! Придава ти един такъв вид… каква беше онази дума? Сякаш си повелител на човешкия род. Лъвски вид, ето какво имах предвид. Начинът, по който си почива на темето ти с лек наклон на югоизток…