Пърси Уимбълт се гърчел от удоволствие като изпълнител на ориенталски танци. От неизвестна посока до слуха му достигнала нежна музика, а площад „Бъркли“ сякаш подскачал около него на куц крак. Поел си дълбоко въздух и…
— Виж какво — започнал той, — ако вече си чувала тези думи, можеш да ми го кажеш, но усещам, че е време да отплаваме нанякъде, където къщите не танцуват „Тихият син Дунав“ и където да можем да се налюскаме с чай до насита. А по време на пиршеството възнамерявам да ти съобщя нещо много важно.
— Та така стоят нещата — зобна си Симпатягата още малко грозде. — И не можете да отречете, че в някои отношения всичко е свършило по един задоволителен начин. Съобщението за годежа на Елизабет и Нелсън се появило в пресата в един и същи ден с това за предстоящия съюз на Даяна и Пърси, та на човек му става приятно, като си помисли, че двете двойки така добре си пасват на ръст.
Искам да кажа, че и дума не може да става момиче, високо метър и осемдесет, да тръгне към олтара под ръка с мъж, нисък метър и шестдесет, нито пък левент, извисяващ се до метър и деветдесет, да се опитва да ситни до избраницата си, която е само метър и половина. Приятно е да се позабавляваш отстрани на подобна гледка, но тя никак не допринася за брачното щастие.
Не, както и да погледнете тази история, тя свърши добре за главните герои. Но не това е най-важното за мен. Аз продължавам да си блъскам ума с тази неразгадаема, изумителна история с двете шапки.
— Прав си — съгласи се Образът.
— Искам да кажа, че ако шапката на Пърси не му е била таман, както е твърдяла Елизабет Ботсуърт, защо същата тази шапка е грабнала сърцето на Даяна?
— Точно така!
— И обратното — щом като цилиндърът на Нелсън е претърпял такъв провал в очите на Даяна, защо е спечелил състезанието в случая с Елизабет?
— Точно така?
— Неразгадаема тайна!
В този момент сестрата се опита да привлече вниманието на Симпатягата.
— Да ви кажа ли какво мисля аз?
— Кажете, скъпа милосърдна сестричке.
— Според мен разносвачът от магазина на Бодмин е разменил шапките. Объркал е кутиите. — Симпатягата само поклати глава и откъсна още едно зърно от чепката. — А после в гардеробната на клуба отново са ги разменили — заключи сестрата.
Симпатягата й се усмихна снизходително.
— Интересна версия — отбеляза той, дояждайки гроздето на болния. — Твърде интересна. Но малко ми се струва натаманена. Аз лично предпочитам да вярвам, че в случая е замесено четвъртото измерение. Убеден съм, че това е истинското обяснение, само дето умовете ни не могат да го проумеят.
— Точно така! — заключи Образът.