— Няма нужда да се преобличаш за вечеря. Заповядах да ти я сервират тук.
Луси въздъхна с облекчение. Следващите му думи обаче я накараха да се вцепени.
— Приятен сън. Ще те посетя отново по-късно. — Игнорирайки присъствието на Бети, той наведе глава и я целуна леко по устните. — Винаги съм искал да го сторя — додаде той с дяволита усмивка.
Луси продължи да стои в средата на стаята с ръка на устните си, когато Бети отвори вратата на слугите, дошли с водата за ваната.
— Сложете я пред камината. После поставете и паравана — нареди Бети. — Водата гореща ли е?
Разговорът сякаш мина покрай ушите на Луси, както водата отичаше камъчетата по пътя си. В течение на осем години не беше позволявала каквато и да било проява на чувства на някого извън кръга на семейството си, просто държеше всички други настрана. Сега само след една нежна целувка така грижливо изгражданите защитни стени бяха започнали да поддават. Наслаждавайки се на доста позабравени, но възкръснали сега усещания, тя стоеше в средата на стаята, забравила и умора, и болка. Ричард, приятелят на брат й, мъжът, превърнал се в мерило за всичките й ухажори, я беше целунал. Споменът за целувките, които беше позволила на няколко предпочитани от нея кавалери, даже и тези на Джордж, изчезнаха. В паметта й се беше настанило усещането за нежното докосване на устните на Ричард.
— Да ви помогна ли да се съблечете? — попита я Бети високо, говорейки сякаш на някой, който трудно би я чул. Изразът на лицето й показваше едно — смайване.
Луси се извърна — приличаше на дете, покоряващо се на дойката си. Ричард я беше целунал. Подчинявайки се на заповедите на слугинята си, тя бързо се озова до шия в горещата вода. Когато топлината обгърна тялото й, въздъхна с облекчение.
— Не ме оставяй да заспя тук, Бети — помоли тя с усмивка.
— Хм. Сякаш бих могла.
Слугинята внимателно наблюдаваше господарката си и постоянно добавяше гореща вода, както и услужливо подаваше любимия й ухаещ на рози сапун. Когато клепките на Луси започнаха да се притварят, тя приготви хавлия и й помогна да излезе от ваната.
— Мушнете се в този халат — предложи й. — Приготвих ви леглото. Починете си поне за малко.
— Не ме оставяй да спя прекалено дълго. Съпругът ми ще дойде за вечеря — изрече Луси сънливо.
— И за нещо друго, не ще и дума — промърмори под сурдинка слугинята. — Ако господарката ми се надява, че той ще прояви милост и ще я остави да си почива… Мъже!
Едва се беше събудила и се появиха слугите — за да украсят масата с цветя и наредят чинии. Придърпаха я близо до камината и разположиха до нея канапе. Луси хвърли поглед на богато подредената маса и започна да се безпокои какво да облече.
— Извади ми синята копринена рокля. Или може би розовата? — засуети се тя. — Можа ли да ги изгладиш?
— Господин Блаунт ме помоли да ви кажа да не се притеснявате да се преобличате. Каза, че можете да бъдете и в халат — обяви тихо Бети. — Приготвих ви розовия халат от велур, защото вечерта ще бъде студена.
— Халат? Аз не съм болна — запротестира Луси.
— Но току-що пристигате от едно много изтощително пътуване — напомни й слугинята с малко пресилена загриженост.
Въпреки че господарката й демонстрираше пълно неведение, Бети не се съмняваше, че тя се досеща за претенциите, които съпругът й ще предяви към нея.
На лицето на Луси се изписа странен израз, нямащ нищо общо с притеснението, изписано на лицето на слугинята й. Беше се почувствала виновна заради Бети — сутринта тя сигурно беше станала час по-рано и вместо да пие чай като нея и да се изкъпе и разтовари след пътуването, в същото време беше разопаковала багажа й. Предпочете да не й създава допълнителна работа и затова каза:
— Добре, ще облека халата върху нощницата си. Заплети косата ми на една плитка.
И седна пред огледалото.
Най-сетне Бети приключи с прическата, пусна четката върху тоалетката и отстъпи назад, за да провери дали всичко с косата е наред. Едва тогава и Луси се погледна в огледалото. По лицето й нямаше и следа от умора, но то все така беше бледо. Въпреки това, когато слугинята предложи да й сложи малко руж, тя поклати глава и въздъхна. Искаше съпругът й да я види в естествения й вид, за да се убеди за каква точно жена се беше съгласил да се ожени. Отново се погледна в огледалото и се изправи.
— Вероятно си изключително уморена, Бети. Така че веднага след като се навечеряш, можеш да си лягаш. Видя ли вече стаята си, успя ли да разопаковаш дрехите си?