— Да, госпожице Луси. Ще имам собствена стая, докато съм ваша слугиня — заяви гордо Бети.
Като член на голямо фермерско семейство в съседство с имението на Лусиния баща, тя беше свикнала не само да дели стая, но и легло. Макар и да беше станала лична слугиня на Луси, тя пак делеше легло с друга жена.
— Кажи ми, ако ти потрябва нещо — каза й меко Луси, мислейки в същото време какво ли е да делиш стая с десетина братя и сестри. Тя самата често беше оставала сама, брат й беше ту на училище, ту в Лондон. — Хайде стига за днес. Ще си легна сама. — Усмихна се и се настани на стол близо до огъня.
Сама или с някой друг, помисли си цинично Бети, докато прибираше съблечените от господарката й дрехи.
— Да ви приготвя ли специалната напитка против болки? — попита тя, макар да знаеше какъв ще бъде отговорът на господарката й.
Както и очакваше, Луси само поклати глава. Веднага щом приключи с прибирането на дрехите, слугинята излезе от стаята.
Едва се беше затворила външната врата зад нея, една друга, досега незабелязана за Луси, се отвори. Оттам подаде глава Ричард и попита:
— Мога ли да вляза?
Луси успя да овладее треперенето на ръцете си — реакция на внезапната му поява. Но не намери сили да му отговори, само кимна в знак на съгласие. Потискайки първоначалния импулс да открие най-дебелата си пелерина и да се увие с нея, тя стана от стола и седна на канапето. После вдигна очи към него, не се чувстваше удобно в стаята си в негово присъствие.
Когато беше болна, брат й често бе оставал в стаята й да й прави компания. Но Ричард не й беше брат. Не, той е твой съпруг, напомни си Луси, чувствайки отново как бузите й пламват. Съпрузите имат пълно право да влизат в покоите на съпругите си. Припомняйки си разговора с майката на Арабела, след като тя се беше убедила, че Луси съвсем сериозно е решила да се омъжи, се изчерви още по-силно. Чудеше се дали той ще предяви правата си още тази вечер. Изгледа го изпод дългите си плътни клепки. Беше свалил връхната си дреха, жилетката и шалчето и беше останал само по риза и панталони.
Ричард, за когото не можеше да се каже, че се чувства не на място в женска стая, наблюдаваше как лицето й мени цвета си.
— Спа ли добре? — попита я той някак небрежно, напомняйки си да не бърза.
Приближи се до връвта със звънеца и я дръпна. После напълни две чаши с виното, което беше донесъл, и й подаде едната.
— Много добре — прошепна тя, след като на два пъти безуспешно се опитва да издаде звук.
Чувстваше се не само изключително развълнувана, вълнението й беше примесено и с лека паника. Ами ако не му се хареса? Отпи глътка и се задави. Той я потупа по гърба така, че тя за малко да загуби равновесие, в същото време виното се разля от чашата й. Тъй като продължаваше да кашля, Ричард изпъна ръцете й нагоре. Щом като престана, той напълни отново чашата й и я подаде.
— Пий на малки глътки.
Луси го погледна. В същото време потъркваше мокрото място върху дрехата, чудейки се дали ще остане петно.
— Все така ли обичаш сладкиш с праскови? — попита я Ричард, наблюдавайки как вената на гърлото й пулсира.
Луси отчаяно се опитваше да се съвземе и се питаше какво ли има предвид той.
— Ако вече не го предпочиташ, моля те, не казвай на готвачката. Настоях пред нея да го приготви специално за теб тази вечер. Тя поръча да ти кажа, че е използвала последните сушени праскови за тази цел, така че ще може да ти го приготви за втори път едва когато узреят новите праскови.
Ричард приседна до нея — вниманието му беше привлечено от големите й сини очи и от здраво стиснатите й устни. Тя се придвижи към отсрещния край на канапето, едва ли не се вкопчи за облегалката.
— Луси, не зная какво са ти казали, но аз не планирам да те превърна в основно ястие на вечеря — каза той, като внимаваше гласът му да звучи леко и закачливо.
Поне не тази вечер, помисли си той. Усмихна й се, прииска му се и тя да му се беше усмихнала в отговор. Прииска му се още да я докосне и да разплете грижливо сплетената й коса — знаеше обаче, че тя няма да му позволи. Когато думите му достигнаха до съзнанието на Луси, че той наистина има предвид това, което казва, и възнамерява просто да поседи с нея на вечеря, тя започна да се отпуска. Но когато се чу почукване на вратата, тя все пак трепна и за малко да се изправи.
— Влез — обади се съпругът й.
За изненада и удоволствие на Луси, Дейс и двама лакеи внесоха храната и останаха да им сервират. Тя се зарадва, че бульонът е топъл, че месото и зеленчуците са подредени прекрасно и си отбеляза да поздрави специално на следващия ден госпожа Дейс и готвачката. Ричард се опита да я накара да яде повечко, отколкото тя първоначално възнамеряваше, грижеше се и чашата й да не остава празна. Започна да й задава въпроси за семейството й и най-вече за Едуард и Луси се опита да се справи според възможностите и силите си със своята роля в разговора. Когато остатъците от прасковения сладкиш бяха изнесени, масата беше почистена и слугите си заминаха, тя се почувства изтощена. Клепачите й започнаха да натежават.