— Време е за сън. — Ричард протегна ръка, за да й помогне да стане. Луси се опита да се покаже галантна, както го беше правила при предишните им срещи, и му протегна своята в отговор. Но когато се опита да направи и една крачка, отново залитна. Ричард, както и първия път, я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Въпреки усилията й да предотврати това, той й помогна да съблече халата, пускайки го най-безцеремонно на пода. След като се облегна удобно на възглавниците, а лицето й в това време отново се беше зачервило, тя дръпна завивките до брадичката си. Тогава той й каза с тих и внимателен тон:
— Легни по корем.
Очите й се разшириха, в тях се четеше нарастваща паника. Но тонът на гласа му, същият като едно време, когато й беше заявил, че не трябва да придружава него и брат й при техните излизания, й подсказа, че няма никакъв шанс да му се възпротиви. Ричард беше един от малкото, на които не можеше да противопостави волята си. Легна по корем и въздъхна. Затвори очи и си каза, че трябва да бъде смела.
— Къде те боли най-много? — попита я съпругът й.
Луси се опита да се извърне, за да може да му отговори, но той постави ръце на раменете й и по този начин я застави да лежи, без да мърда. Ричард прокара леко пръсти по сплетената й коса.
— Какво?
— Къде те боли най-много? — попита той. — Тук?
И той започна да масажира гърба и краката й. Бутна завивката на пода и на Луси й се прииска да се скрие в пухения дюшек, отчасти защото чувствата, които изпитваше, започваха да я плашат, отчасти защото беше притеснена, че той ще види белезите по краката й, белези, които тя криеше най-грижливо от всички, освен от слугинята си и от лекаря. Мисълта, че Ричард също ще ги види, направо я смазваше.
— Какво правиш? — попита Луси с глух глас.
— Опитвам се да ти подсигуря един спокоен сън — отговори й той и в същото време пръстите му изучаваха току-що открит възел на гърба й.
Луси изпъшка.
— Заболя ли те? — попита я Ричард, отпускайки за миг хватката си.
— Не — прошепна тя, чудейки се защо тялото й по всичко изглежда започваше да пулсира всеки път, когато той я докосне. Тя се напрягаше, после се отпускаше, докато той не намереше нов възел.
— Какво правиш?
— Нещо, което научих, докато бях в Швеция. Паднах лошо, докато се катерех по леда на един от фиордите и един от придружителите ми направи такъв масаж. После го накарах да ме обучи. Как чувстваш гърба си сега?
Луси промърмори нещо, просто не й се искаше тези докосвания да приключат. Топлината, която се разля по гърба и краката й, скоро я накара да се унесе в сън.
На следващата сутрин се събуди с усещането, че не беше спала така дълбоко от месеци и се чувстваше все така затоплена, и видя, че главата й лежи на гърдите му.
Глава трета
Дишайки дълбоко, Луси не смееше да помръдне и да събуди спящия мъж. Откъм камината се чуваше тихото пращене на горящи въглища. Започна внимателно да се придвижва и почувства как ръката на Ричард обгърна по-здраво раменете й. Тя застина, опитвайки се да си припомни какво се беше случило предишната вечер. Последното нещо, което помнеше, бяха ръцете му върху гърба си и краката си и как вдървените й мускули се отпускат. Разбира се, ако той… Тя си забрани да мисли по-нататък и в същото време заповяда на тялото си да се отпусне. Все пак той й беше съпруг! Усети как мускулите на гърба й се вдървяват отново. На всяка цена трябваше да стане и се опита да се изплъзне от прегръдката на Ричард.
— Вече се опитваш да избягаш? — попита я той с още дрезгав заради съня глас. Луси се стресна и вдигна завивките до брадичката си. Поклати глава, после внимателно седна.
— Усетих, че започнах да се вдървявам — обясни тя, сините й очи бяха скрити зад спуснатите й клепачи.
Когато се осмели да го погледне отново, той вече се беше обърнал на една страна и я гледаше със сериозните си сиви очи. Тя се изчерви. После очите й се разшириха. Ричард все още беше с дрехите от предната вечер, свалил си беше само обувките. Когато се отмести и се пъхна под завивките, едва тогава Луси осъзна, че той беше спал върху тях. Едно леко „О“ се изплъзна от устните й. После тя покри устата си с ръка и се изчерви отново.