Докато слизал по стълбата на път за спалнята си, видял дим и изведнъж пред очите му върху стълбищната площадка паднала завеса, обхваната от огън. Извърнал се и хукнал към стаите на децата. След това не бил много сигурен какво точно се е случило. После слугите му казали, че дръпнал всички възможни звънци, събудил децата и се успокоил едва, когато се уверил, че и децата, и всички слуги, живеещи на най-горния етаж тичат надолу към изхода. Едва излезли навън и сградата, обхваната от пламъци, рухнала. Ричард се уверил, че децата са в безопасност, заповядал да се направи проверка на присъстващите и започнал да се мята от групичка на групичка, търсейки жена си. Когато най-сетне разбрал, че никъде я няма, се втурнал към горящите развалини, но слугите го спрели, макар и доста трудно. Благодарение на ранното предупреждение само двама души не успели да напуснат сградата — жена му и слугинята й. На сутринта след пожара една от слугините от кухнята си спомнила, че същата вечер жена му е поискала тисан — лекарство, с чиято помощ можеше да спи непробудно осем-десет часа.
— Ако бях в съседната стая, щях да мога да я изнеса — каза с горчивина Ричард. По време на разказа беше станал и се беше подпрял отново на полицата на камината, загледан в огъня.
— Сигурно си щял. Но какво щеше да се случи с децата и слугите? — попита го Луси, а в същото време мислеше каква ли болка и вина го измъчваха в момента.
Той изненадано я погледна — изглежда, че никога не си беше задавал този въпрос.
— Щяха ли те да успеят да избягат, ако ти не ги беше събудил? — продължи тя.
— Не зная.
— Каза, че главното стълбище е било в пламъци. Щяха ли да се сетят сами да използват задното? — попита го тя, единствената й цел бе да го утеши.
— Слугите може би, но…
— Припомни си живота на колко хора си спасил, а не тези, които са загинали. Справил си се по най-добрия начин, Ричард — повтори тя, като в същото време се приближаваше до него. — Както ми беше казал веднъж, това е единственото, на което може да се надява човек — че ще се справи по най-добрия възможен начин.
Той протегна ръце и я прегърна, усещайки топлината на тялото й.
— Как успя да помъдрееш толкова? — попита я през смях.
После тялото му като че се вцепени и гласът му отново се изпълни с печал.
— Дейвид няма да го разбере.
— Не и сега. Може би като стане по-голям — успокои го тя и протегна ръка да погали челото му точно където се беше образувала дълбока бръчка.
— Ние и най-вече ти ще преживеем доста трудни времена, докато го разбере. Той не приема нашата женитба — изрече мрачно Ричард.
Притегли Луси по-близо до себе си, топлината и близостта на тялото й го караха да се вълнува. Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки аромата, който се носеше от нея.
— Лесно е да разбереш нещо, ако вникнеш в причините. Разбира се, той се чувства предаден от мен. Аз съм жив, а майка му е мъртва. Но той ще се справи. Ще видиш.
Тя се наклони назад, така че да може да погледне лицето му. И това, което видя изписано там, като че я накара да забрави да диша.
Ричард приближи глава към нейната бавно — искаше сякаш да й даде възможност да се отдръпне, ако иска. Напротив, тя също започна да се приближава към него. И изведнъж устните му докоснаха нейните. Отначало той просто си мечтаеше за една лека целувка, после, когато устните й отвърнаха на целувката му, прегръдката му стана още по-страстна. Разтвори устните й и прокара език между тях. Леките целувки, които Луси бе разменяла с бившия си годеник, не я бяха подготвили за такъв изблик на страст. Но вместо да се дърпа назад, тя обви още по-здраво ръце около шията на мъжа си, разтвори устни и пропусна езика му вътре. Ричард не чака втора покана.
Ръцете му я притеглиха още по-близо до него и тя усети натиска на тялото му през леката преграда, която представляваха дрехите им. Отново я целуна; а ръцете му обходиха гърба й и запалиха нов огън в нея. После лекичко я отблъсна и тя беше готова да протестира. Той се наведе и я целуна по шията, точно до ухото й. Устните му бяха горещи и я накараха отново да се почувства като обхваната от огън. Луси чувстваше сърцето си да бие толкова силно и сякаш всеки момент щеше да разкъса телесната й обвивка.