Ричард започна да целува ухото й. Тя лекичко изписка. След това устните му се спуснаха по-надолу, покривайки с целувки раменете й. Тя се притискаше все по-силно към него. Той за момент се усмихна, после Луси усети езика му върху ключицата си и отново изписка.
Тези нейни писъци сякаш освободиха нещо у Ричард. Той протегна ръце и откопча корсажа, който поддържаше роклята и разголи гърдите й. Твърде отдадена на емоциите, които я бяха обхванали, Луси даже и не посмя да протестира и се остави дрехата й да се свлече на пода. При вида на белотата на гърдите й, поддържани от корсет, той сдържа дъха си. Протегна ръка и леко ги погали, после я пъхна надолу, за да достигне зърната им. Огънят, който усети в себе си, направо зашемети Луси. Опита се да се изплъзне от ръцете му, но Ричард, в чиито очи се четеше пламъкът на страстта, не я пусна. И тя започна да се върти в прегръдките му.
Движенията й сякаш дръпнаха пред него завеса и той излезе от унеса, в който беше изпаднал. Усмихна й се и отпусна обятията си.
— Бързам ли, мъничката ми — попита я той, накланяйки глава да я целуне още веднъж.
Луси бавно си възвръщаше способността да говори.
— Аз не съм дете — изрече тя дрезгаво.
Ричард хвърли бърз поглед на пълните й гърди и после я погледна в очите.
— Ясно си личи — каза с усмивка. Тя се изчерви. — Много си красива.
Сравнявайки се с това, което беше на млади години, тя поклати глава.
— Твърде слаба съм — прошепна тя.
— Не и където трябва. — Той сведе глава и я целуна по гърдите, а тя като че престана да диша. — Плаша ли те? — попита я той, въпреки че не беше много сигурен дали би престанал да я докосва, ако му кажеше да.
— Не — прошепна тя, неспособна да предотврати треперенето си.
Плашеше се от чувствата, които изпитваше, но не искаше той да спира.
— Добре.
Ричард отново я взе в прегръдките си и я притисна до гърдите си. Целуна я и огънят в нея забушува отново. Изправяйки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и отвърна на целувката. Той покри с целувки шията и гърдите й, Луси задиша тежко, разтвори уста и очите й заблестяха. Усети копнеж, какъвто по-рано не беше изпитвала. Ръцете й погалиха раменете му, после гърдите му и тя се притисна още по-силно към него. Следвайки неговия пример, издърпа ризата от панталона му и я съблече, така че сега можеше спокойно да докосва тялото му.
Изведнъж и двамата усетиха, че все още седят на канапето и се отделиха един от друг. Ричард осъзна, че то едва ли е най-доброто място да съблазни съпругата си, след като на няколко крачки само от тях има легло. Взе Луси на ръце и я понесе към леглото. Тя се изчерви, когато той свали панталоните и обувките си, но не затвори очи. Но когато съпругът й посегна към връвта на долните си гащи, стисна очи. Извън топлата му прегръдка, тя потрепери. В същия миг осъзна, че макар стаята да се осветяваше само от няколко запалени свещи и огъня в камината, Ричард спокойно можеше да я види в цялата й голота. Обхвана я паника и се опита да се скрие под завивките.
Той легна на леглото и я отви.
— Нямаш нужда от тях — прошепна той. — Аз ще те стопля.
Тя поклати глава и задърпа завивките. Мислейки си, че е просто срамежлива, той сведе глава и я целуна. Тя не се отдръпна, но и не отговори на целувката му. Най-накрая той усети, че тя плаче.
— Какво те притеснява? — попита Ричард, като се опитваше да изтрие сълзите й. — Искаш да спра ли?
Той се отдръпна леко назад, опитвайки се да сдържи страстта си. Тя поклати глава.
— Какво има тогава?
Луси отваря и затваря няколко пъти уста, докато се реши да говори.
— Краката ми — прошепна.
— Болка ли ти причинявам? Защо не ми каза по-рано? — попита я той, отдръпвайки се още повече.
Луси се опитваше да спре да плаче. Откакто се беше оправила след нещастието, беше решила да плаче само когато е сама.
— Не си отивай — примоли се тя, придвижвайки се по-близо до него.
Той се извърна на една страна и отново погледна към нея. Сега, макар устните й да трепереха, тя беше престанала да плаче.
— Не исках да ти причиня болка — промълви той мрачно.
— Ти с нищо не си се провинил.
— Не разбирам тогава.
— Не исках да ги видиш.
Устните й отново силно се разтрепериха. Тя притвори очи, надявайки се по този начин да спре новия изблик на сълзи.
— Какво да видя? — попита той объркан. Тя пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.
— Краката ми — прошепна.
— Какво им има на краката ти?
— Толкова са грозни — изплака тя с горчивина.
В мига, в който вече можеше да стои на краката си, тя се беше изправила пред голямото огледало, беше разгледала цялото си тяло и се бе ужасила от дълбоките белези. Камъните, които бяха причинили падането на коня й, се бяха оказали между нея и земята. Острите им ръбове се бяха впили в краката й и причинили дълбоки рани на бедрата и прасците й. Макар по-голямата част от нараняванията да бяха всъщност вътрешни разкъсвания и счупвания по костите й, белезите й бяха останали като спомен от онзи ден.