Щастлива, че най-накрая може да седне на спокойствие в ложата, Луси само кимна. Мъжете придържаха столовете на дамите, докато седнат, след това се оттеглиха в задната част на ложата.
— Кажи ми — настоя Ричард, внимавайки Арабела и Луси да не разберат за какво става дума.
Макар и не много сигурен за реакцията на Ричард, Едуард реши да не отрича, че познава мъжа.
— Това е Джордж.
— Джордж?
— Граф Хавършам. Първият годеник на Луси. Нямах представа, че също ще бъде в театъра. Бях чул, че е заминал със съпругата си за провинцията, защото била отново бременна.
— Не бих позволил на никого да я гледа така, както той я гледаше — заяви Ричард.
Заплахата в тона му беше несъмнена. Той самият беше изумен от реакцията си. Даже когато Джулия, първата му съпруга, съвсем явно окуражаваше постоянните си ухажори да я следват навсякъде, той се задоволяваше да отбележи, че е щастлив от факта, че има кой да я забавлява и придружава, докато отсъства от дома си и страната. А сега му се искаше да предпази Луси от нахални погледи.
— Просто е бил шокиран да я види, също както и аз бях шокиран, че виждам него — промълви тихо Едуард. — Следващия път едва ли ще се държи така. Радвам се, че Луси не го забеляза.
— И аз се надявам, че ще се държи по-добре. Не бих искал никой да тревожи жена ми — и Ричард си пое дълбоко дъх.
Чувството, което изпитва, се нарича ревност, каза си той и още повече се зачуди на реакцията си.
— Тя е моя — прошепна толкова тихо, че едва ли Едуард го чу. — Само моя.
После приседна на стола до Луси, хвана я за ръката и сплете пръсти с нейните. Тя сепната се извърна към него, той й се усмихна, като в същото време се опитваше да се успокои.
Когато представлението свърши, Едуард и Ричард поведоха дамите и семейството на Арабела към чакащите ги карети. Никой от тях не обърна внимание на мъжа, на когото по време на антракта беше налетяла Арабела. Сега той стоеше до вратата на ложата им и след като излязоха, ги последва навън. Изчака ги да се качат в каретите, след това продължи да ги следва, стараейки се да не ги губи от поглед. Оказа се лесно, макар да нямаше карета на разположение — тълпата беше твърде голяма и движението беше бавно, кочияшите едва си пробиваха път. Когато излязоха на не толкова оживена улица, мъжът вече се беше качил в наемна карета. А щом следваните от него карети тръгнаха в различни посоки, той взе решение да проследи втората.
Не след дълго видя, че тя спира — от нея слезе Едуард, който беше решил да придружи Арабела и родителите й до дома им. Преследвачът реши, че е сгрешил и изруга. Плати на наетия от него кочияш и започна нервно да се разхожда пред вратата на къщата. След това изведнъж, припомнил си, че беше видял Едуард и интересуващия го мъж заедно в една ложа, реши да изчака. Не след дълго се оказа, че предположението му е вярно.
Едуард отново се показа на външната стълба, на устните му играеше усмивка. След като годежът им предстоеше скоро да бъде официално обявен, родителите на Арабела решиха да позволят на влюбените да останат насаме, когато се сбогуват. Той разпери ръце и подскочи, радостен от спомена за целувките, които си бяха разменили с годеницата си.
Преследвачът последва Едуард, след като го изчака да се отдалечи достатъчно, за да няма основания за подозрения.
Оказа се достатъчно близо обаче да чуе как Едуард, вече на външното стълбище пред бащиния си дом, попита:
— Господин Блаунт легна ли си вече?
Очите на преследвача блеснаха. Той се огледа наоколо, опитвайки се да запомни точното местонахождение на къщата, после се запъти към един от не толкова престижните квартали на Лондон.
В същото време Ричард и Едуард обсъждаха появата на граф Хавършам.
— Ти ли ще съобщиш на Луси или аз да го направя? — попита го Едуард, после наля в две чаши от най-добрата марка коняк и подаде едната на приятеля си.
— Защо трябва да й казваме? — попита Ричард, разклащайки коняка в чашите си.
— Нима не разбираш? За да й спестим шока, като го види! Това ще се случи, ако не й кажем.
— Чак толкова ли?
— Мисли, Ричард, мисли! Джордж прие предложението й да отменят годежа, в резултат на което тя изобщо отказа повече да се появява в Лондон. Това е първото й идване в града след осем години. Как мислиш, че ще реагира в такъв случай?
— Тя ми е съпруга. Ще реагира както изисква приличието — отряза Ричард. — Освен това са минали цели осем години.
Искаше му се да е поне толкова сигурен, какъвто беше тонът му.
— Ще увеличим шанса да реагира по начина, по който очакваш, ако й кажем. Иначе може просто да налети върху него и тогава… — опита се да мисли практично Едуард.