— Ричард, и ти сигурно си опитвал да правиш същите неща — предположи Луси, местейки поглед от децата към съпруга си, наслаждавайки се на подхождащите му синя връхна дреха и сиво-бежови панталони.
— Може би докато се върнем вкъщи, ще са забравили — предположи той.
— Ти би ли забравил? — попита Луси и се наведе напред, придържайки Карълайн, която беше седнала на ръба на ложата и имаше опасност да падне.
Номерът, който беше предизвикал разговора, свърши. Докато чакаха следващата група артисти да излезе на сцената, Дейвид каза на възрастните.
— Един мъж се опитва да привлече вниманието ви.
В същото време неговото внимание беше привлечено от една жена в прилепнали къси панталони, застанала права на коня си.
— Какъв мъж? — попита Ричард.
Дейвид, без да отделя погледа си от сцената, махна с ръка наляво. Ричард се извърна натам и очите му се разшириха. Преди да може да направи нещо, за да го предотврати, Луси погледна в същата посока. Лицето й пребледня.
— Луси? — прошепна Ричард.
Тя не отговори, но не отвърна очи от мъжа, седнал не много далеч от тяхната ложа.
— Луси!
Този път тонът на Ричард беше по-настоятелен. Тя притвори очи, опитвайки се да се върне отново към настоящето.
— Аз… аз… — започна тя, но не можа да довърши, защото изведнъж се почувства много отпаднала.
— Искаш ли да си ходим? — попита я Ричард, опитвайки се да не гледа към мъжа, който не откъсваше поглед от жена му.
Прииска му се да го удари, защото беше сложил край на щастливия следобед.
— Да си ходим ли? Татко, представлението още не е свършило! — запротестира Робърт.
По-големият му брат, усещайки какво се е случило, за което баща му едва ли предполагаше, се опита да го накара да си мълчи, но Робърт беше твърде възбуден от перспективата да си тръгнат насред представлението. Карълайн нацупи устни и започна да плаче.
Луси овладя положението, като каза с твърд тон:
— Да си тръгнем преди представлението да е свършило? Ричард, как можеш да предлагаш подобно нещо?
И после с треперещи устни се усмихна на децата. Те изръкопляскаха и се извърнаха към ставащото на сцената. Решена да не се поддава на притеснението, което бе започнало да я обхваща, тя също се загледа в артистите. Само Ричард продължаваше да се пита дали понякога скришом не поглежда към мъжа, не откъсващ очи от нея.
Първоначалният шок от това, че след осем години беше видяла бившия си годеник, започна да изчезва и да се заменя от гняв и гордост. Как можеше да се държи така Джордж! Да я превръща в обект на клюки, гледайки я по този начин и опитвайки се да привлече вниманието й! Опита се незабелязано да се огледа наоколо, тайничко надявайки се да не открие повече познати лица, но не можеше да се каже, че успя да обгърне с поглед всички. Отказа се, вдигна високо брадичка и протегна ръка към Ричард. Той я улови с две ръце и я задържа, радостен от жеста й.
Когато представлението свърши, Луси вече напълно се беше овладяла. Когато бившият й годеник се изправи пред нея, а помежду им се изпречи тъмнокосо момче, тя съвсем спокойно го поздрави и го представи на съпруга си и децата.
— Добър ден, граф Хавършам — изрече любезно Ричард, а в същото време вътрешно го пращаше по дяволите.
Няколкото минути неангажиращ разговор бяха цяло мъчение за Луси. Желанието на децата да ядат сладолед се оказа така търсеното от нея извинение да го прекратят. Тя се усмихна на момченцето до графа.
— И ти ли ще се опиташ да изпробваш някой номер с коня си като моите деца? — попита го тя.
Детето кимна, но не успя да каже нищо, защото Луси продължи:
— Тогава да не те задържаме.
И след тези думи побърза да се сбогува с графа и сина му, черпейки сила от присъствието на Ричард.
— Може би пак ще се видим, ако останете в Лондон, Джордж? — каза тя с възможно най-любезен тон.
Погледна неволевата му брадичка, после извърна глава към Ричард. Как изобщо бе могла да хареса онзи мъж?
Докато ги водеше към каретата, Ричард си зададе същия въпрос — какво беше намерила в него? Ревността, която го беше попарила предната вечер, го завладя отново. Извърна поглед към жена си, опитвайки се да разгадае израза на лицето й. Тя обаче се беше научила добре да се прикрива. Единствено когато я държеше в обятията си, той беше абсолютно сигурен за чувствата й.
Докато чакаха да им сервират сладоледа в Гънтърс, Карълайн задърпа Луси за ръкава, за да привлече вниманието й. Тя извърна глава към момиченцето и видя притеснения израз на лицето му.