— Трябва ли отново да говорим с онзи мъж? — прошепна детето.
— Кой мъж? — попита Луси също шепнешком.
— Онзи, който те гледаше. Ако аз направя такова нещо, госпожа Стенхоуп би казала, че съм изключително невъзпитана — сподели момиченцето.
Тя често цитираше гувернантката си, приемайки я като последна инстанция в живота си. В семейството бяха свикнали с това, макар и да се подсмиваха на особената мъдрост на госпожата.
Но на Луси сега не й беше до смях. Пое си дълбоко въздух и погледна съпруга си. Той изглеждаше напълно погълнат от това, което му говореха Дейвид и Робърт.
— Най-вероятно не. Защо?
— Защото не го харесвам — обяви високо Карълайн.
— Кого не харесваш? — попита я баща й и извърна глава към нея.
Тя беше прелестна с колосаната си бяла рокличка и бялата шапчица.
— Онзи мъж. Не трябва така да гледа мама. Не ми харесва. — Тонът й беше много строг.
На Ричард му се прииска да протегне ръка и да я притегли към себе си, но се въздържа.
— Съгласен съм с теб — кимна той и й се усмихна.
— Кой е той? — поиска да узнае Дейвид.
След като бяха прекарали няколко дни в Лондон, той се беше успокоил. Също като баща си и втората си майка, засега му се искаше нищо да не се променя.
— Някой, с когото се познавам от доста дълго време — обясни тихо Луси, като в същото време страшно й се искаше да предложи някоя друга тема за обсъждане.
За щастие им донесоха сладоледите и това моментално отклони вниманието на децата. Бърз поглед към Ричард, и тя разбра, че неговото внимание не можеше толкова лесно да бъде отклонено.
Веднага след като се върнаха в къщата на площад Гросвенър, гувернантката, учителят и слугинята поеха грижите за децата, а Луси се извини и се оттегли в стаята си. Още щом влезе вътре, помоли Бети да разбере къде е брат й.
— Господин Едуард е в кабинета си — докладва Бети.
И преди да може да успее да продължи, Луси изхвърча навън.
— С господин Блаунт — допълни слугинята, загледана в зейналата широко врата.
Още в преддверието Ричард беше взел решение веднага да потърси Едуард и да разбере какво е излязло от разговора със сестра му. Узнавайки, че приятелят му е вкъщи, той беше нахлул в кабинета му и затръшнал вратата след себе си.
Едуард седеше зад бюрото си с притворени очи, но от шума се стресна и се събуди.
— Как беше в Астлийс? — попита, прикривайки прозявката си с ръка.
— Мисля, че бяхме се разбрали нещо. Нали щеше да осведомиш Луси за Хавършам? — каза Ричард ядно.
Той се опитваше да накара Едуард да го погледне в очите, но приятелят му, все още зашеметен от съня, не можеше да събере мислите си.
— Какво? — успя да каже само той.
— За Хавършам. Каза, че ще говориш за него с Луси днес сутринта.
— Да, но не я открих. Първо беше с икономката, после бяхте излезли. Мислех да поговоря с нея преди вечеря.
И отново се прозя.
— Мислех. Вече го видяхме днес следобед — процеди Ричард през зъби.
Тези думи изправиха Едуард на крака.
— Какво говориш?
Ричард кимна.
— И как реагира тя?
— Как мислиш, че реагира? Точно както ми каза, че ще постъпи.
Нито един от мъжете не чу, когато вратата на кабинета се отвори.
— Както каза, че ще постъпи кой? — попита тихо Луси, като в същото време си заповядваше да не губи самообладание.
Но това не й помогна много.
Когато брат й и съпругът й се извърнаха към нея, по лицата им ясно се четеше съзнанието за вина.
— Аз… ааа… — заекна Едуард, опитвайки се да открие точните думи.
Извърна поглед към Ричард, но и оттам не получи помощ.
— Не се опитвай да ме лъжеш, Едуард. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш. За кого говорехте?
Не получавайки отговор от брат си, тя се обърна към съпруга си, пронизвайки го с пламтящия си поглед.
— И ти значи — каза тя спокойно, макар да й се искаше поне той да успее да я прилъже, а не да й признава горчивата истина.
— Аз? Какво аз?
Луси местеше поглед от единия към другия, докато не я осени идея и се обърна към брат си.
— Едуард, ти си знаел, че той е в Лондон — изрече тя с такъв тон, сякаш сама не вярваше на думите си.
Той не й отговори.
— И не си ми казал.
После погледна към съпруга си, по лицето му все още ясно си личеше изпълващото го чувство на вина.
— Ти също си знаел, Ричард — продължи гневно. — И кога планирахте да ми кажете?
— Исках да ти го кажа днес сутринта — опита да се защити брат й. — Но ти все беше заета.
— Ти също си знаел — повтори Луси и впи разгневения си поглед в Ричард. — Бяхме заедно целия следобед. Можеше ти да ми кажеш.
— Мислех, че вече знаеш. Едуард ме накара да обещая, че няма да ти кажа — също опита да се защити Ричард.