— Откога знаете? Кога го видяхте за последен път?
Когато се извърна към брат си, почувства, че гърбът й се вдървява.
— От снощи — промълви Едуард.
— Значи е бил на представлението. И не ми казахте още тогава или поне като се прибрахме вкъщи? Страхувахте се, че ще се разпадна на парчета, така ли? — попита Луси, после хвана с две ръце статуетката, сложена на масичката пред нея.
Ричард, несвикнал още с темперамента й, се вгледа изумен в нея. Едуард, свидетел на много нейни избухвания, преди да се случи нещастието, инстинктивно отстъпи няколко крачки.
Луси успя да овладее чувствата си и остави статуетката на мястото й. Усмихна се, но усмивката не докосна очите й.
— Съжалявам, че ви разочаровах, господа — отмери тя с такъв тон, че те се почувстваха като ужилени. — И не се разпаднах на части. Но ако още веднъж се държите по този начин…
За миг ги изгледа мълчаливо, после напусна кабинета.
Веднага, щом като вратата се затвори след нея, Едуард се стовари върху стола си.
— Олеле, Боже!
— И това е всичко, което можеш да кажеш? — попита го приятелят му.
— Всичко ли? Не съм виждал от години Луси в такова настроение поне от осем години — каза Едуард.
— И колко дълго ще я държи? — попита Ричард, насочвайки се към масичката с бутилките и чашите.
Наля си малко вино и го изпи на един дъх.
— Зависи.
— От какво?
— Колко дълго ще помни заради какво сме я разсърдили.
Сега и Ричард седна, усещайки, че едва се държи на краката си.
Глава осма
Макар Луси да реши да придружи Ричард и Едуард на бала същата вечер, явно беше, че не е забравила случилото се. Облечена във великолепна копринена рокля в синьо с тюл в същия цвят, донесена следобед, по време на отсъствието им, тя беше невероятно красива. Отново си беше сложила комплекта, изработен с диаманти и перли, който Ричард й беше подарил предната вечер. Но държанието й спрямо съпруга й и брат й можеше да се нарече направо студено.
Тя влезе в гостната, където баща й беше седнал, за да се погрее на огъня в камината, и го целуна по бузата.
— Сигурен ли си, че не искаш да ни придружиш? — го попита.
— И да ме носят по всичките тези стълби до балната зала? Не ми се нрави това, дъще. Освен това никога не са ми били по душа баловете. Ходех там заради майка ти. Сега вече не съм задължен — увери я той. — Но ти отиди и се забавлявай добре.
После премести поглед към брат й.
— И внимавай брат ти да не премине всякакви граници с Арабела. Като например да иска тя да танцува постоянно с него или да изчезне в някоя съседна зала, както направи онзи път тук.
За изненада и на Луси, и на Ричард, Едуард се изчерви.
— Татко! — слабо се опита да протестира синът.
— Хм. Какво има толкова! Зная какво е да си млад и сгоден.
После се извърна към зет си.
— Много по-добре е вече да си женен. Не си ли съгласен с мен? Защото тогава няма нужда да си пожелаваш лека нощ.
Ричард не знаеше какво да каже. Затова предпочете да запази мълчание. Извърна се към Луси и видя, че за миг и тя го погледна, затова побърза да й се усмихне и така да й напомни за нощите, които бяха прекарвали чудесно. И тя както брат си се изчерви. После, припомняйки си, че всъщност му е сърдита, гордо вирна брадичка и се овладя. Ричард въздъхна и си пожела най-накрая да имат възможност да си поговорят и да изгладят различията.
Докато се изкачваха по стълбището към балната зала, на Луси леко й прилоша. Макар предната вечер всички да се бяха отнесли много добре към нея, тя съзнаваше, че ще бъде наблюдавана, и при най-малкия повод обществото ще я охули. Особено ако и Джордж присъстваше на този бал. При тази мисъл тя обви по-здраво ръка около ръката на Ричард.
— Какво ти е? — попита я той, покривайки ръката й със своята.
Лицето й беше станало извънредно бледо.
— Нищо — беше тихият й отговор, но в същото време тя потрепери. — Не ми е добре — прошепна и той едва я чу.
— Какво се е случило? Да си тръгваме ли? — попита я притеснен, оглеждайки се наоколо и мислейки в същото време как е възможно по-незабелязано да напуснат.
— Не. Мисля, че постъпвам глупаво.
— Глупаво?
— Просто съм нервна — поясни тя, ядосвайки се на себе си.
Искаше й се да не беше започвала този разговор.
— Ти ли? — попита я. — И каква е причината да си нервна?
Огледа я внимателно и отново установи — прелестна е. Синята рокля правеше сините й очи да изпъкват още повече на фона на бялата й кожа.
— Всички ти се възхищават.
— Възхищават? Ричард, на този бал ще има и хора, които не са ме виждали от осем години. Те ще ме наблюдават с най-голямо внимание и ще търсят да открият, макар и най-малка проява на слабост.