— Още малко и ще кажеш, че те са ловци, а ти си плячката. Нямаш предвид подобно нещо, нали?
— Дали нямам? За някои от тези хора клюките са целият им живот — промълви Луси с горчивина в гласа.
— Нямат никаква причина да те превръщат в обект на клюки. Още по-красива си — каза той галантно.
После погледна нагоре към чакащите да оповестят имената им и да пристъпят в балната зала. Едуард, който в този миг съзря Арабела да влиза, се опита да привлече вниманието й, но тя не го видя.
Луси се усмихна на Ричард, забравяйки за гнева и страховете си. Усмивката не слезе от устата й, докато чакаха представянето си и след като влязоха в балната зала. Щом пред очите й се ширна лакираният под и обляната в светлина заради невероятното количество запалени свещи зала, тя си припомни последния бал, преди да се върне в провинцията и да се случи нещастието. Беше танцувала до изнемога.
Музикантите известиха предстоящото начало на първия танц и двойките започнаха да се подреждат. На лицето на Луси ясно се изписа копнежа и тя да бъде сред тях.
— Ще ми позволиш ли този танц? — попита Ричард.
— Танц? Вече не танцувам — промълви тя тихо, като в същото време много й се искаше да танцува, но се боеше да не сбърка някоя стъпка.
Брат й, който вече беше заедно с бъдещата си съпруга, не пожела да се съгласи със сестра си.
— Елате да се подредим заедно.
Арабела, чиито очи блестяха, също кимна, за да я окуражи.
И Луси се впусна в танца, бузите й пламнаха, очите й се разшириха от удоволствие. Когато музиката приключи и двойките започнаха отново да се подреждат, тя позволи на съпруга си да я отведе до един от прозорците. Луси седна и започна да си вее с ветрилото. И още преди вълнението от танца да е преминало, тя се видя обкръжена от нейни и на Ричард приятели.
Когато доста по-късно в залата влезе и граф Хавършам, никой от двамата не го забеляза. Луси беше решила да не танцува повече и сега бърбореше с приятелките си за случилото се през изминалите години и последните модни новости. Никой, който не я познаваше добре, не можеше да предположи колко нервна е всъщност. Издаваха я само набързо разменяните погледи със съпруга й.
Ричард не очакваше връщането им в обществото да премине толкова лесно. Оставяйки жена си в надеждни ръце, той се впусна в танци, които беше задължен да осъществи, после побърза да се върне при нея. Предпочете да направи това, отколкото да се оттегли при мъжете в залата за игри, както беше правил винаги по време на първия си брак. По-късно, когато влизаха в трапезарията, вече се бяха превърнали в център на компанията от свои приятели. В същото настроение излязоха от залата, качиха се в каретата и се отправиха към къщата на баща й.
Фенерите на каретата и факлите пред нея разпръскваха непрогледния мрак. Може би затова наблюдаващите ги от другата страна на улицата се отдръпнаха бързо в сянката. Нито Луси, нито Ричард ги забелязаха. Забравили за няколкото поредни спречквания помежду си, те за миг докоснаха устни, после, смеейки се, изтичаха към къщата. Облегната на ръката на Ричард, Луси изобщо не куцаше.
Смехът им прониза като с нож сърцето на прикрилата се в тъмнината жена, която продължаваше да ги наблюдава.
— Той е — заяви тя с надменен тон й в очите й се появи опасен блясък. — Трябва да бъде наказан — добави ядно.
Придружителят й не се опита да я разубеди.
— Как? — беше единственото, което каза.
Докато се отправяха към по-оживената част на града, където можеха да наемат карета, тя му обясни плана си. След като я изслуша, той се разсмя с цяло гърло.
Преминали успешно своеобразния изпит при първата си съвместна поява в обществото, Луси и Ричард бяха в повишено настроение. Ричард не се оттегли, когато влезе слугинята й, за да я съблече. Наблюдаваше как Бети разресва косите й, после как откопчава накитите й и започва да разкопчава роклята й.
— Можеш да си тръгваш, Бети — каза той тихо.
Тя погледна първо него, после господарката си. Луси, без да отделя очи от очите на съпруга си кимна.
Веднага, щом като слугинята затвори вратата на стаята, Ричард накара Луси да се изправи и разголи раменете й. Роклята бавно се свлече и падна на пода. Ричард сведе глава и докосна с устни раменете й и гънката между гърдите й. Тя затаи дъх. После ръцете й се вдигнаха и обвиха шията му. Целунаха се.
Ричард я завъртя, разкопча корсета й, после фустата й и Луси се озова пред него по риза, чорапи и жартиери. Тя се извърна към него, наслаждавайки се на начина, по който очите му се разшириха, докато я оглеждаше. Протегна ръце към него и в отговор той се приближи до нея, но Луси отстъпи назад.