— Моля те, обясни ми — помоли.
Но той не й отговори. Най-накрая Луси се отказа. Прекоси стаята, крачейки като старица и се пъхна под завивките. Ричард продължаваше да се вглежда в нощта навън.
Глава девета
На следващата сутрин Ричард се събуди сам в леглото си. Макар да не беше спал много добре, бе твърде неспокоен, за да се мъчи да си доспива. Позвъни на слугата си, облече се и вече бе готов за излизане, докато по-голямата част от хората, живеещи в къщата, още и не бяха станали.
— Кажи на Бети да не безпокои жена ми — нареди той на Роулс. — Ако госпожа Блаунт пита за мен, кажи й, че ще се върна късно следобед.
И излезе.
Доста по-късно, когато Бети разпита всички кой би могъл да остави писмото, къщата зашумя като кошер.
— Винаги обвиняват слугите — оплака се един от лакеите, докато помагаше на Джарвис, един от по-старите слуги, да внесе сребърните сервизи в стаята до кухнята, за да бъдат лъснати.
Джарвис се опита да го накара да замълчи.
— Не е твоя работа да обсъждаш действията на господарите — каза той, поглеждайки изпод вежди лакея.
И лакеят веднага разбра, че не трябва да продължава.
На по-долните етажи също обсъждаха.
— Не съм аз, дявол ме взел. Ама нали се погрижиха за сградата на старата ми майка, иначе щях да им дам да се разберат — казваше перачката, кривейки устни и не обръщайки внимание на укорителния поглед на икономката.
Когото и да беше попитала Бети, всеки отричаше да е оставил писмото в стаята на Луси. Тогава тя се помъчи да си спомни кои бяха около масата, когато поднесоха тортата за икономката, и накрая сама се убеди, че никой от слугите не би могъл да го стори.
— Джарвис даже заключи входната врата, след като изнесоха подноса с чая от салона, така че и портиерът да може да присъства — обясни на господарката си, докато правеше прическата й.
— Тогава как писмото е стигнало дотук? — учуди се Луси.
Същото се питаха и приятелите на Ричард в Министерството на външните работи.
— Значи не си получавал нищо подобно, докато бяхте в Девъншир? — попита го бившият му наставник.
— Не, нищо. И затова това писмо толкова ме изненада. Въпреки че веднага след съобщението за женитбата ни във вестника зачаках да се появи подобно нещо. Нищо.
— Не е било много умно да позволиш това съобщение, Ричард — каза наставникът му и смръщи лице.
Облечен в сиво, той като че се сливаше с бледосивите стени на помещението.
— Да позволя! Направих ужасна сцена заради него, но едва след като се беше появило, и то без мое знание — каза Ричард, мислейки си в същото време за странните взаимоотношения, които се бяха установили между него и Луси след спора им по този въпрос. — Но съобщението не може да е поводът. Така и нищо не се случи, преди да пристигнем в Лондон.
— Странно — промърмори наставникът на Ричард и лицето му отново се смръщи.
В течение на час след този разговор той разказа на Ричард за всички действия, които бяха предприели неговите подчинени.
— Тези хора биха могли да бъдат навсякъде — промълви замислен бившият началник на Ричард.
Ричард пребледня.
— Нищо ли не може да се направи? — попита той.
Питаше се дали единственото спасение не е пълната изолация. Но се съмняваше, че връщането им в Девъншир ще му донесе така жадуваното спокойствие.
— Не бих казал. Ще се обадя на господина, който работеше по-рано по твоя случай.
Наставникът замълча за миг и се вгледа в младия мъж, когото винаги бе товарил с най-важните и най-опасни мисии.
— Няма да ти излезе много евтино, освен това ти вече не си на държавна служба…
И той сви рамене.
Ричард кимна като знак, че го е разбрал и каза със спокоен тон:
— Кесията ми е достатъчно дълбока. Няма значение колко скъпо ще ми излезе, бих искал да стигна до истината.
— Добре. Ето какво ще направим.
Ричард се върна вкъщи с чувство на задоволство, че и друг се е заел с търсене на отговорите на въпросите, които си задаваше. И се зае с подготовката си за вечерта.
Луси, която беше прекарала по-голямата част от деня в мисли къде ли е Ричард, вече беше готова. Веднага щом чу гласа на съпруга си в съседната на нейната стая, тя почука на вратата, свързваща двете стаи, и после влезе, без да изчака отговора на Ричард.
— Ричард, Бети не можа…
Очите й се разшириха.
— О! — възкликна при вида на съпруга си, който се беше съблякъл чисто гол и си миеше лицето. Слугата му се втрещи от ужас и побърза да увие хавлия около кръста му.
Ричард изтри с нея лицето си, отново я привърза около кръста си и прекоси стаята, приближавайки се до Луси.