— Разбрах, че си открил място, където да прекараш с момиче — започна той с леко пресипнал глас.
Очите на лакея се разшириха от страх.
— Не съм аз, господин Роулс — каза той нервно.
После погледна към вратата, сякаш измервайки разстоянието до нея и преценявайки дали ще може да избяга.
— Аз пък чух друго.
— Грешно са ви осведомили — каза лакеят, като се приближи до Роулс и на лицето му се изписа гняв. — Заради това могат да ме уволнят. Знам вече кого ще обвиня, ако това стане.
Роулс отстъпи.
— Сега пък ти ме разбра погрешно — каза той колебливо, прииска му се никога да не се бе притичвал на помощ на господаря си така самопожертвувателно. — Намерих си приятелка и мислех…
Лакеят се разсмя от облекчение и потупа Роулс по рамото.
— Разбирам какво имаш предвид. Е, наистина си открил човека, който да ти каже какво да направиш. Има едно местенце в градината, обградено с високи храсти и с пейка по средата. Рядко някой ходи там.
— Но как се измъквате без никой да ви види?
Лакеят отметна глава назад и се разсмя.
— Искаш да ти издам всичките си тайни, така ли? — попита.
Роулс кимна. Лакеят се втренчи в него, като че се опитваше да разбере нещо по израза на лицето му. Най-накрая каза:
— Има една врата, която прилича на прозорец. В сутерена.
— Какво? Къде?
— Повече нищо няма да ти кажа. Трябва да тръгвам.
И преди Роулс изобщо да има време да отвори уста, лакеят вече беше излязъл от стаята.
Докато Роулс говореше с лакея, господарят му беше отнесъл писмото на мъжете, които с помощта на наставника си беше наел да се занимават със случая.
— Кажете ми какво открихте досега? — настоя той и хвърли писмото на масата пред тях.
— По-тихо, господине — помоли го нисък мъж в доста стари дрехи.
Същият този мъж огледа тъмната и усойна кръчма, за да се увери дали някой не ги гледа с любопитство. Като се убеди, че при този шум никой не би могъл да ги чуе какво си говорят, той взе листа от масата и го прочете.
— Брошката наистина ли липсва?
— Съпругата ми потвърди липсата й. Какво възнамерявате да правите?
— За кое? — попита мъжът и се подпря на масата, в едната си ръка държеше чаша с бира.
— Плащам ви, за да спрете всичко това — процеди Ричард през зъби. — И то трябва да спре.
— Съгласен съм. Но трябва да ни дадете още малко време — каза мъжът и върна писмото на Ричард — Разпознавате ли почерка?
— Всеки би могъл да го напише.
— Не точно всеки.
— Защо? — попита Ричард и го изгледа изненадан.
— Вгледайте се в буквите. Всички са перфектно изписани. И никъде няма грешка.
Мъжът се наведе към Ричард и изрече почти в ухото му:
— Човекът, който го е писал, е получил много добро образование.
Изненадан, Ричард отново прочете писмото.
— Нещо друго имате ли да ми съобщите?
— Сега не. Когато партньорът ми се върне, тогава може би.
После отново огледа кръчмата — един-двама души ги зяпаха любопитно.
— Трябва да си тръгвате. И не се връщайте повече тук.
Ричард също се огледа и забеляза нездравия интерес, които бяха предизвикали. Той кимна.
— Искам резултат — повтори твърдо. — Знаете ли къде да ми изпратите съобщение?
Мъжът кимна. Докато Ричард вървеше към изхода той го следваше с поглед. Нищо не можеше да се прочете по израза на лицето му.
Щом Ричард се върна в къщата на площад Гросвенър, Роулс вече го очакваше.
— Разбрах по какъв начин са влезли в къщата — докладва слугата и по тона му личеше колко е доволен от постижението си.
После разказа историята на лакея и слугинята без обаче да издава имената им.
— Откри ли въпросния прозорец? — попита Ричард разхлабвайки шалчето си.
— Не още. Не можах да измисля подходяща причина да сляза в сутерена — изрече със съжаление слугата.
— Хм. Пред мен ще възникне същият проблем — проточи Ричард и започна да сваля ризата си — Сигурен ли си, че лакеят не те е излъгал?
— Не мога да бъда сигурен, преди да съм открил вратата — каза Роулс.
По тона на гласа му и издадената му брадичка Ричард разбра, че слугата му не е чак толкова уверен.
— Разбира се. Сега да измислим основателна причина да слезем в сутерена — каза Ричард и се засмя. — Слугите на господин Мередит доста ще се чудят, като ме видят долу.
— Може би госпожа Блаунт ще измисли нещо — предложи слугата, като в същото време проверяваше кои от шалчетата на господаря му се нуждая от гладене.
— Невероятно добра идея, Роулс. Ще я известя веднага — и Ричард се втурна към вратата, която разделяше стаите им.