Там се оказа само слугинята.
— Къде е съпругата ми? — попита той, без да обръща внимание, че разочарованието от отсъствието на Луси ясно си личи на лицето му.
— Мисля, че е в приемната с господин Мередит — осведоми го тихо Бети.
Тя погледна за миг Ричард, после сведе глава и отново се зае с довършването на шева, с който се беше заела. Въпреки че господарката й не споделяше чувствата си, за Бети беше ясно, че бракът й беше с проблеми. Колкото повече време минаваше, толкова повече Бети се убеждаваше, че проблемите идват от съпруга.
Ричард изруга тихо. Налагаше се да чака. Знаеше, че нито той, нито Луси биха искали да въвличат баща й в техните проблеми. Може би след вечерята ще му се удаде възможност да поговори с нея, помисли си той.
Докато Ричард изчакваше по-подходящо време да говори със съпругата си, авторката на писмото беше заета с друго.
— Откри ли мъжете, от които се нуждаем — попита тя партньора си, а на някога красивото й лице беше изписана решителност.
— Четирима от най-огромните и най-безмилостни мъже, с които едва ли някога би искала да се срещнеш — отговори мъжът, ехидно усмихнат. — Чакат само сигнал от нас.
За миг замълча, но после отново се обади:
— Сигурна ли си, че това ще подейства?
— Глупак. Разбира се, ако свършиш своята част от работата, ще подейства. Не моят план се провали последния път — добави тя с горчивина.
— Казах ти, че прозорецът беше затворен. Трябваше да чакам, докато обявят тревога — отговори той, понякога му се искаше да я беше оставил онази нощ там, където я беше открил.
Сякаш усетила какви мисли го занимават в този миг, тя се усмихна.
— Зная, че не трябваше да споменавам за това.
Тя се приближи до него, лекичко го поглади по гърдите, след това ръката й се спусна по-надолу. Той потрепери. Тя го целуна, а ръцете й продължиха да го галят.
— Но мисълта, че той се спаси, винаги ме докарва до ярост. Трябваше да умре.
Този път партньорът й се зае да я успокоява.
— Той ще си плати за всичко. Обещавам ти.
Завладян от нея още от първия път, когато бяха станали интимни, оттогава той като че живееше само за да й доставя удоволствие.
Жената в прегръдките му притисна лице към рамото му и се усмихна.
Глава единадесета
Луси вдигна глава, когато Ричард влезе в приемната. По усмивката й не можеше да се разбере какви чувства я вълнуват. Нямаше и смисъл да му показва колко е ядосана. Беше прекарала повечето време, след като изпи чая си, да си напомня, че не беше му обещавала нищо друго, освен да споделя с него къщата му, децата му и леглото му. Само защото тя повече не намираше за задоволително тяхното някога удобно решение, той не беше длъжен да споделя нейните възгледи.
— Къде е Едуард? — попита Ричард, оглеждайки се, очаквайки сякаш приятелят му непременно да е някъде в стаята.
— С Арабела. Като прикачен с карфица към нея е — каза господин Мередит. — Или поне така ще бъде, докато семейството й не се умори от постоянното му присъствие.
Той се усмихна и продължи:
— Спомням си какво беше, когато аз ухажвах майка ти, Луси. Не ми се искаше изобщо да я изпускам от полезрението си.
— Истина ли казваш, татко? Колко дълго бяхте сгодени?
И Луси, и Ричард с изненада видяха на бузите на стария господин да се появява червенина.
— Седмица.
— Седмица? Нима, татко?
— Толкова се страхувах да не си промени мнението, че я убедих, а пък тя убеди семейството си да ни позволи да се оженим със специално разрешение. Разбира се, всички от обществото с нарастващо любопитство брояха всеки месец до раждането на Едуард.
— Татко! — Луси бе направо шокирана от думите му.
— Не се превземай. Какво толкова съм казал. Той се роди единадесет месеца след женитбата.
Притеснен от израза на лицето на жена си, Ричард сподави смеха си.
— Нищо такова нямах предвид — извика Луси и бузите й се обагриха в червено. — Как можеш да подкрепяш родителите на Арабела в настояването им Едуард да изчака със сватбата? Те биха се вслушали в думите ти, а ти се показа толкова жесток!
— Не съм жесток. Когато аз се жених за майка ти, тя не беше се сгодявала преди това за никого, още повече, че предишният годеник на Арабела е и починал и тя е носила траур за него. Така че нямам право да подкрепя една прибързана женитба. И така се говори достатъчно за нея в обществото. Много по-добре е нещата да вървят по реда си и по-спокойно — заключи той твърдо. — А брат ти много добре разбира всичко, докато ти не го приемаш.
— Не смятам, че е честно…
Преди Луси да може да приведе още аргументи, Джарвис отвори вратата и обяви, че предстои да бъде сервирана вечерята. Тя улови ръката на съпруга си.