Той се пресегна през масата и приближи глава до ухото на мъжа, така че никой да не може да ги чуе.
— Наех няколко мъже да наблюдават. Никой не ще може да влезе или да излезе, без да бъде забелязан.
— Добре си го намислил. Ще се наложи обаче да наемем още няколко, за да наблюдават всеки обитател на къщата, когато излезе из града.
— Но ще струва много пари — като че се оплака партньорът му. — Той дали ще плати?
— Вече плати — успокои го мъжът, който единствен беше виждал Ричард, и показа пълната кесия. — И ми каза да не се безпокоя, ако трябва да се доплати — допълни и се усмихна. — Каза, че ще има и повече, ако ги открием.
— Хм. Мисля, че не ни казва нищо. Прати му съобщение. Нека да се срещнем с него, но другаде. Ако го видят втори път тук, ще има приказки.
Мъжете си кимнаха един на друг.
Когато Ричард се върна от разходката с децата и Луси, съобщението им вече го очакваше. Луси го наблюдаваше и след като той счупи печата, тя усети, че цялата трепери. А той смръщи вежди.
— Е? — обади се тя.
— Мъжете, които наех, искат да се видим.
— Може ли да дойда с теб?
— Не. Дама като теб няма работа в тази част на града, където трябва да отида. Почини си.
Нежността в тона му посмекчи отказа.
— И не ми казвай, че не се нуждаеш от почивка — додаде той строго, но в същото време й се усмихна. — Започна да накуцваш, а това е сигурен знак, че си уморена. Май не трябваше да идваш с нас този следобед.
— Ричард, не трябва да се опитваш постоянно да ме предпазваш само защото не съм много здрава. Не искам по тази причина да стоя настрана от семейните ни дела — каза Луси тихо. Изразът на лицето й беше сериозен. Ричард се загледа в нея, покорен от тихата молба, съдържаща се в тона. — Искам да стана част от живота на децата, част от твоя живот. Но не бих могла, ако ти постоянно настояваш да си стоя вкъщи.
Осъзнавайки, че разговарят в коридора, а съвсем близо до тях се намираха и двама от слугите. Ричард тихо каза:
— Почини си преди вечеря. После ще поговорим насаме.
Едва тогава Луси забеляза слугите и кимна.
— Ще поговорим, като се върна — обеща съпругът и.
Наблюдава я известно време, докато тя се изкачваше по стълбите. После си сложи шапката и излезе от къщата.
Още като влезе в кръчмата, в която му бяха казали, че ще се състои срещата, се огледа. За негова изненада, беше задимено, но чисто. Масите бяха разположени на доста голямо разстояние една от друга и в ниши — това осигуряваше известна усамотеност. Някои от посетителите бяха облечени също толкова добре като него. Огледа още веднъж внимателно хората, опитвайки се по лицата им да познае търсения от него човек, но скоро се убеди, че няма да му бъде лесно да го открие. Едър мъж се приближи до него.
— Търсите ли някого? — попита.
Ричард го загледа за миг. После кимна.
— Името ви?
Ричард му го каза.
— Оттук, моля — отговори мъжът.
И го поведе към ниша в задната част на кръчмата, закрита допълнително със завеса. Като стигна там, мъжът повдигна леко завесата и пропусна Ричард вътре.
— Радвам се, че се оказахте толкова бърз, господин Блаунт — посрещна го мъжът, с когото Ричард се беше запознал едва вчера. — Седнете. Това е партньорът ми, господин Джоунс.
— Смит и Джоунс. Много интересно — каза Ричард с усмивка. — Каква е тази кръчма?
— Кръчма, където между другото можеш да останеш незабелязан — отговори мъжът, наречен Джоунс.
— Срещу заплащане, разбира се — добави Смит.
Ричард кимна.
— Какво научихте? — попита той, местейки поглед от единия към другия.
В същото време си мислеше, че ако се намираха на улицата, сред повече хора, за нищо на света не би ги познал. Даже тук те като че се сливаха с интериора.
Мъжете се спогледаха. После Смит каза:
— Нищо. Затова ви повикахме да дойдете.
— Нищо?
Ричард се изправи.
— Искате да ми кажете, че се отказвате ли?
В гласа му се усещаше студенина. Загледа ги и в очите му блеснаха опасни пламъчета.
Двамата мъже станаха едновременно и се изправиха един до друг, очаквайки избухването му.
— Моля, седнете, господине — предложи със спокоен тон Смит. — Изобщо не сме споменали нещо за отказване.
Ричард ги изгледа последователно, след това отново седна.
— Просто ни трябва нещо, за което да се заловим.
Ричард се отпусна.
— Е, добре, какво искате да знаете?
Смит извърна глава към Джоунс и получи потвърждение от него да започне пръв с въпросите.
— Кажете ни къде сте ходил и какво сте правил, откакто дойдохте в града.
— Вече ви казах — понечи да им откаже Ричард.
— Разкажете ни още веднъж. Може да сте пропуснал нещо — помоли тихо Джоунс.