— Какво ти казаха мъжете, които си наел?
Ричард отметна къдрите, паднали над челото му.
Колкото и да не му се говореше по въпроса, знаеше, че съпругата му има право да узнае всичко. Сега и тя се намираше в същата опасност. Затова се отказа да чака по-подходящо време и й предаде в най-общи линии разговора си с мъжете.
— Какво се надяват да открият в имението ти? — изрази Луси учудването си на глас, бърчейки в същото време чело.
— Даже и те не знаят какво да очакват.
Ричард се загледа в намаляващия огън в камината, а в това време трескаво се мъчеше да намери кардиналното обяснение на всичко случило се досега. Изведнъж се изправи.
— Съгледвачите?
— Кои?
— Смит каза, че е наел няколко души да наблюдават къщата и да ни следват, когато излизаме навън.
Луси веднага разбра какво има предвид.
— Мислиш ли, че са видели какво е станало на площада ли?
Ричард отново приседна на канапето, появилите се пламъчета в очите му се изгубиха.
— Не зная. Предполагам, всичко зависи кога са започнали наблюдението.
Луси се досети за още нещо.
— Всички ни ли наблюдават?
— Не зная. Защо?
— Откъде знаят кой живее в тази къща и кой е чужд? — попита тя.
— Джоунс каза, че те вече са поразпитали. Но освен при Роулс и твоята слугиня не са имали много голям успех — отговори малко троснато Ричард.
— Защо, какво е станало?
— Никой повече не иска да отговаря на каквито и да било въпроси. След като зазидахме онзи прозорец, на Роулс и подобни като него вече не се гледа с добро око.
— Защо на него, а не на Бети?
— Предполагам, защото Роулс беше този, който знаеше за прозореца — врата към градината. Сега на слугите им е много по-трудно да се измъкват незабелязано от къщата.
Ричард се плъзна по канапето и се приближи до Луси. Тя сложи глава на рамото му. За няколко минути настъпи тишина.
Първа се обади Луси.
— Ричард, мисля, че трябва да разкажем всичко на Едуард.
— Защо? Това само ще го разстрои. Сега той повече от всякога заслужава да не бъде притесняван от нищо.
— Съгласна съм с теб, но позволи ми да познавам добре брат си. Той много повече ще се разстрои, ако не му кажем. Особено ако узнае, че вече сме казали на татко.
— Откъде би могъл да разбере?
Тя се извърна, за да го погледне — по лицето й се четеше смайване.
— Ричард, ти май се шегуваш, така ли?
— Защо?
— Сигурно се досещаш, че слугите вече говорят за това. Макар нищо да не са казали на хората, които си наел, коментират помежду си. Няма начин Едуард да не разбере. Трябва да говориш с него още тази вечер.
— Сега ли?
Макар да осъзнаваше, че решението й е мъдро, не му се искаше точно сега да я напуска.
— Веднага щом се върне вкъщи. Беше казал на татко, че тази вечер Арабела ще иска да си легне рано, защото утре организира официална закуска. Така че няма да се забави много.
— Освен ако не се отбие в клуба си — напомни й Ричард.
Въпреки явното си нежелание, взе четката й и се опита да среши косата си както го правеше Роулс. После извърна глава към леглото и въздъхна.
— Трябва ли и ние да присъстваме на закуската?
— Аз трябва да бъда там — отговори му Луси — но ти можеш да си останеш вкъщи.
И тя започна да мисли какво по-приемливо извинение да представи на Арабела.
— Но ти си приела от името и на двамата, нали?
Луси кимна.
— Тогава значи и двамата трябва да отидем. За кога е обявена закуската?
— Обещах да бъдем там около единадесет. Повечето поканени ще се появят доста по-късно. Арабела се показа доста по-неспокойна от обикновено и затова се съгласих да отидем по-рано.
Тя се изправи и взе четката от ръката му. Само с няколко сресвания сложи косата му в ред. После оправи яката му и се отдръпна.
— Добре. Изглеждаш чудесно.
— Знаеш, че бих предпочел да остана с теб — каза и Ричард, прегърна я и я притисна към себе си.
— Ще те чакам — обеща тя, зарадвана от желанието и възхищението, което прочете в погледа му.
В мигове като този тя си позволяваше да мисли, че ги свързват много силни чувства. Той сведе глава и зашепна в ухото й. Тя се изчерви.
— Ричард!
— Да не забравиш — каза й тихо той.
Той отново сведе глава и я целуна. Желанието, което припламна помежду им, беше достатъчно силно, за да накара да изчезнат от мислите му всякакви притеснения заради заплашителните писма. Ричард притисна Луси още по-силно към себе си и тя усети топлината, която се излъчваше от тялото му, през халата си. Прииска й се да забрави всичко и да се отдаде на страстта, но знаеше, че не бива. Затова се освободи от прегръдките му и отстъпи крачка назад, протягайки в същото време ръка, за да го погали по бузата. Той извърна глава и целуна ръката й.