— Прегърни ме. Моля те, прегърни ме — примоли се той.
Тя разтвори ръце и докато го прегръщаше, усети сълзи да парват бузите й. Дали бяха от него или от нея? За известно време те просто лежаха прегърнати и мълчаха. След това, сякаш за да се убеди, че независимо от случилото се, той беше жив, Ричард започна да я люби някак неистово и отчаяно — като че нямаше да дочака утрото.
Сънят им след това беше неспокоен. На зазоряване едновременно отвориха очи, станаха и се приближиха до прозореца, загледани в нахлуващата светлина отвън.
— Къде ли е той? — запита на глас Луси и в същия миг посегна с ръка към устните си, за да потисне риданията си.
Когато не след дълго на вратата се почука, те вече бяха облечени.
— Влезте — обади се Луси, очаквайки със страх посетителя.
— Съобщение за господин Блаунт — каза сънливият лакей, който в бързината си беше закопчал копчетата накриво.
Щом видя, че господарите са напълно облечени, очите му се разшириха от изненада.
Луси притвори очи, молейки се, докато Ричард разпечатваше писмото.
— Е? — попита тя нетърпеливо, недочакала да прочете съдържанието му.
— Смит моли да не напускам къщата, преди да дойде.
Ричард четеше отново и отново писмото, за да се увери, че не е пропуснал нищо. Луси въздъхна.
— Сигурно има новини.
— Ами ако нищо повече не е научил?
— Ще платим откупа.
И се надявам, че те ще спазят уговорката, помисли си той.
— Да можехме да направим нещо — изплака Луси, стискайки носната си кърпа.
Чувството на безсилие, което я беше обхванало, ясно се четеше и по лицата на баща й и брат й, когато се появиха на закуска. И нито един от тях като че не беше гладен. Мъжете изпиха неизброимо количество чаши кафе, а Луси си отчупи само крайче кифла и пи шоколад.
Когато се появи Смит, те се бяха разположили в приемната. Леко изненадан да ги открие всички в същия състав толкова рано сутринта, той застина на прага.
— Влизайте, влизайте и казвайте какво ново — обади се господин Мередит с малко дрезгав глас, около очите му имаше тъмни сенки от недостатъчния сън.
Смит погледна към Ричард, който му кимна.
— Мисля, че открихме къде го държат — съобщи той със спокоен тон.
— Къде? — попитаха четиримата в един глас.
— В един обор недалеч от града.
— По пътя за Тънбридж Уелс ли? — попита Ричард, припомняйки си писмото, което му бяха изпратили похитителите.
Смит смръщи вежди.
— По пътя за Мейдстоун.
— Опит да ни отдалечат, така ли? — изказа предположението си на глас Едуард. — С добър кон няма да е трудно да стигнеш за кратко от едното до другото място.
— Може би възнамеряват да се срещнат на друго място по-късно — изказа предположенията си и Смит. — Джоунс е там в случай, че решат да преместят сина ви.
Луси тежко въздъхна.
— Не мисля, че ще предприемат нещо, преди да настъпи нощта.
— А аз се предполага, че ще отида да платя откупа и ще остана да получа инструкции къде да открия сина си малко преди залез — каза Ричард и присви устни. — Не можем ли да ги хванем? — попита той.
На лицето на Смит се изписа неувереност.
— Не съм много сигурен колко хора има вътре.
— Свържете се с партньора си. Аз се налага да остана тук, докато разбера какво е направил Лидсуърт с продажбите.
— Възнамерявате ли да платите откупа? — попита Смит.
— Не, и ако успея да си върна сина по някакъв начин. Но трябва да съм готов с парите.
Тонът на Ричард накара Луси да усети как я полазват тръпки.
— Разбирате ли, че не можем да предвидим какво ще направят? — попита Смит, опитвайки се да разбере дали мъжът, който го беше наел, осъзнава всички рискове.
— Разбирам.
Едуард и Мередит кимнаха. Луси закри с ръце устата си, опитвайки се да потисне риданията си.
— Онези мъже, които бяхте наел по-рано, все още ли са ви подръка?
— Присъствието на прекалено много хора може да се окаже грешка. Пътят в онази посока е много оживен. Възнамерявам да наема покрита каруца за превоз на фермерска продукция — каза Смит с усмивка, но очите му запазиха строгото си изражение.
Двамата по-млади мъже се спогледаха и след това Ричард кимна.
— Поискайте от слугите някои дрехи — предложи Едуард. — Аз ще отида да видя какво е положението с пушките.
Доволен сякаш от суматохата, която беше предизвикал, Смит напусна къщата с обещание да се върне след час.
Веднага щом той излезе, Луси се извърна към съпруга си.
— Идвам с вас — обяви тя твърдо. — И не се опитвай да ме убеждаваш в противното.
След час, когато се готвеха да тръгнат, Ричард направи последен опит да я накара да остане. Облечени в дрехите, които слугите им бяха дали, те напуснаха къщата през входа за прислугата и се втурнаха към закритата карета, която ги очакваше. Господин Мередит и господин Лидсуърт, които се бяха задължили да занесат откупа, ако самите те не се върнат навреме, ги наблюдаваха.