— Господ да ви помага! — прошепна господин Мередит.
Глава петнадесета
Първата част от пътуването им премина в мълчание. Луси понечи да хване Ричард за ръка, но не посмя, виждайки изражението на лицето му. Тя събра ръце в молитвен жест.
Вече близо до странноприемницата, която беше избрал Смит, те освободиха кочияша и изминаха пеша останалата част от пътя. За изненада на Луси никой вътре в нея не им обърна внимание.
— Не говорете. Аз ще се оправя — каза Смит, после се вгледа в мъжете. — Трябва да имате по-уморен вид, нали сте работили с часове.
Ричард отпусна рамене и се постара да изглежда много изтощен. Едуард се опита да го имитира.
Не след дълго се настаниха в каруцата. Луси седна до съпруга си, докато Смит и Едуард се сместиха сред остатъци от зеле и други зеленчуци, явно превозвани с каруцата, преди те да я наемат. Едуард беше предложил да се направят на пияни, но Смит не се съгласи с аргумента, че фермерите ще предпочетат да не си харчат с труд спечелените пари за алкохол, още повече, че те самите си правеха алкохола. Вместо това се свиха, преструвайки се на заспали.
Пътят беше неравен и не след дълго Луси се почувства като разнебитена, Ричард я беше предупредил за това. Но нито едно оплакване не излезе от устата й. Тя стисна зъби, само лицето й леко пребледня. Съпругът й веднага разбра какво чувства, но нищо не каза. Нали я беше предупредил…
Тъкмо бяха подминали кръчмата, известна като При Джордж в Гринуич, а после и тълпа мъже, вървящи в посока към града, когато Смит каза на Ричард да спре. Озъртайки се наоколо, той насочи каруцата към едно голямо дърво, надявайки се клоните му да им осигурят някаква защита против любопитни.
— Мислех вече, че няма да дойдете — каза един мъж, показвайки се откъм единия край на каруцата. — Тогава щеше да се наложи да тръгна да ви търся.
Мъжът едва дишаше и трудно му се разбираше какво говори.
Пренебрегвайки думите му, Смит започна да го разпитва направо.
— Там ли са още?
Мъжът кимна.
— Колко са?
Мъжът почти полегна върху каруцата, опитвайки се да успокои дишането си.
— Джоунс, колко са?
Мъжът вдигна три пръста. Останалите го загледаха с известна изненада.
Джоунс си пое дълбоко дъх и после го изпусна бавно. Едва когато дишането му се поуспокои той се обади отново:
— Двама мъже и една жена. Бяха повече, но другите си заминаха.
Ричард се наклони към него, устните му се разкривиха в доволна от чутото усмивка.
— Колко далеч е този обор? — попита той.
— На около две мили по този път.
Джоунс пое бутилката вода, която му подаде Смит, и отпи голяма глътка.
— Защо сте довели и жена със себе си? — попита той, изглеждайки Луси от глава до пети.
— Тя настоя — обясни Смит, потупвайки леко приятеля си по гърба. — Тя е мащехата на момчето.
— Вие видяхте ли го? Добре ли е той? — попита Луси.
Сърцето й биеше толкова силно, че тя едва чуваше собствените си думи. Ричард се наведе още повече към Джоунс, за да чуе какво ще й отговори.
— Надникнах там рано тази сутрин, докато те още спяха. Той лежеше завит близо до пещта. Не ми заприлича на много изплашено дете — каза й Джоунс.
— Тази сутрин ли? А по-късно не сте ли го виждал?
Той поклати глава.
— Дайте ми още вода. Беше много горещо днес.
— Сега ни разкажете нещо повече за обора — помоли Едуард.
Джоунс се дръпна, някак изненадан от особеното му произношение. Не се срещаше често с хора от аристокрацията. После скочи от каруцата на земята и около него се вдигна облак прах.
— Само една врата ли има? — попита Ричард.
Мъжът кимна.
— Никакъв шанс да ги изненадаме.
— Не и през вратата.
Смит смръщи вежди.
— Ами ако се представим за други? — попита Луси и се загледа в посоката, която беше посочил Джоунс, сякаш можеше да зърне Дейвид от такова разстояние.
— Какво имате предвид? — попита Смит.
Ричард се извърна към нея и я целуна. Тя се изчерви.
— Представете си, че каруцата се счупи тъкмо като минаваме оттам — каза съпругът й и Луси кимна като потвърждение, че е разбрал идеята й. — Казахте, че пътят минава точно покрай обора, така ли? Можем да се престорим, че търсим някого да ни помогне да поправим каруцата.
— Но се постарайте да не говорите — каза Джоунс. — Само една дума да продумате и те веднага ще разберат, че не сте работници.
Смит кимна.
— Вашата жена най-добре да се представя за моя дъщеря — предложи той. — И ако може да се престори на болна или нещо такова.