— Едуард, би ли го извел навън да го доразвържеш? — попита тя, убедена, че брат й ще изпълни молбата й, макар да съзнаваше, че той би предпочел да остане.
Брат й не сваляше очи от първата съпруга на приятеля му. Дейвид се беше сгушил до Луси и не искаше да тръгне. Тя сведе глава и го целуна.
— Върви с Едуард, скъпо дете. И аз ще дойда след малко.
— Не я слушай, Дейвид. Ела при своята майка — кресна Джулия, сякаш забравяйки за въжетата, които все още бяха около ръцете му и с които по нейна заповед го беше завързал един от помагачите й.
Детето облиза с език устните си, сякаш се готвеше да каже нещо, но само поклати отрицателно глава. Едуард го взе на ръце и се насочи към вратата, стараейки се да бъде колкото се може по-далече от Джулия и партньора й.
Когато разбра, че синът й няма да дойде при нея, Джулия смръщи вежди.
— Да не си посмял да изведеш сина ми оттук — извика тя със заповеднически тон.
Едуард продължи, като че нищо не е чул.
— Спри! — изкрещя тя.
Дейвид скрил лице в дрехите на Едуард.
Смит в това време започна да отстъпва назад и се скри в едно от отделенията за животни. Опита се да не губи от поглед вратата, също както и съучастника на дамата. Ричард се отдръпна от вратата и влезе по-навътре в обора. Смит се усмихна. Сега виждаше спокойно какво прави Джоунс, оставен за охрана отвън. Явно се беше справил с първия мъж, който се беше показал на вратата отначало, защото бавно, стъпка по стъпка се промъкваше вътре, като се стараеше да го прави безшумно и наистина успяваше — бяха го забелязали само Смит и Едуард, които единствени гледаха към вратата в този миг.
— Няма да го дам толкова лесно — кресна Джулия. — Саймън!
— Да, скъпа моя? — каза мъжът, излизайки от сянката с револвер, насочен към Ричард.
— Накарай ги да се откажат.
Джоунс насочи револвера си към него, но на пътя на куршума щяха да се окажат Едуард и Дейвид и засега се отказа да стреля. Затова продължи да влиза по-навътре в обора. Смит изруга наум, след като прецени, че и той не би могъл да стреля в похитителите, без да улучи някой от другите.
— Върни веднага момчето, където беше — нареди Саймън. — Или ще стрелям в него.
Едуард веднага спря, лицето му в миг беше пребледняло. Сведе глава и погледна към момчето, после към сестра си. В джоба на дрехата си имаше револвер, но сега не би могъл да си послужи с него. Дейвид захленчи.
— И след това да ви видя всичките какво ще правите — продължи Саймън, посочвайки на Луси и Едуард да се приближат до Ричард.
Двамата с Джулия сякаш бяха забравили Смит. Той в това време зае такава позиция, че да може да вижда всички.
Джулия се засмя.
— Да не мислеше, че ще оставя планът ни да се провали? — обърна се тя към Саймън и с победоносно вдигната глава се приближи до него.
Луси хвана ръцете си една в друга, надявайки се така да не проличи, че трепери. С крайчеца на очите си видя, че Едуард пусна Дейвид на земята. Разбирайки, че детето окончателно се е освободило от въжетата, тя по никакъв начин не промени изражението на лицето си, за да не привлече вниманието на похитителите.
Джулия изобщо не им обърна внимание, все още твърде заета от сблъсъка със съпруга си.
— Не искаш ли да знаеш какъв беше планът ми, скъпи съпруже? — попита тя, копнеейки да покаже качествата на ума си.
Ричард сви рамене. В очите й се появиха пламъчета. Тя тръгна към него, но се спря на известно разстояние.
— Мръсник такъв! Няма да допусна да загубя. По-добре ще е ако се държа на разстояние. Има какво да поспорим с теб, нали? Саймън, разкажи на Ричард за плана ни.
Партньорът й се намръщи.
— Кажи му — настоя тя.
След като Саймън и този път не се обади, тя се извърна към него и се засмя.
— Страх ли те е от тях? — попита го. — Докато Дейвид е при нас, ще сме добре.
Не толкова заслепен от гняв както Джулия, Саймън запази мълчание и не сваляше очи от Ричард, Луси и Едуард, усещайки заплахата за плановете им, която се четеше в очите им.
Въпреки че Луси гледаше към Дейвид, тя надаваше ухо и към шума, идващ откъм Дейвид — шум от стъпки и разбра, че детето бавно пристъпва към вратата. Пожелавайки му да успее в бягството си, тя затаи дъх. Ричард полуизвърнат към сина си, също забеляза движенията му, но по никакъв начин не показа чувствата си в този миг. Едуард пъхна ръце в джобовете си, като че демонстрирайки безсилие, и веднага обви пръсти около револвера.
— Приближете се един към друг — обади се Саймън.
Тримата машинално направиха крачка един към друг. Саймън се вгледа по-внимателно в групичката и едва сега забеляза, че някой липсва.
— Къде е баща й? — попита той.
— Баща й ли? — разсмя се Джулия, но в смеха й нямаше радост. — Къде сте, господине? — извика тя и закрачи, проверявайки едно след друго отделенията за животни.