Смит в това време се прехвърляше бързичко от отделение в отделение, използвайки шума от стъпките на Джулия. Джоунс, забелязвайки какво прави партньорът му, зае позиция в другия край на отбора. Когато Джулия започна претърсването, той се прикри зад една колона и застина, надявайки се да не бъде открит. Дейвид, застанал до една купа слама, внимателно се огледа. Забелязвайки, че нито Джулия, нито Саймън му обръщат внимание, той извърна глава към баща си и Луси. Ричард, наблюдаван от Саймън, не отвърна на погледа му. Луси, леко вдигайки полата си, прикри жеста, с който посочи на Дейвид вратата. Момчето разбра и с бавна крачка се насочи натам.
Осъзнавайки, че детето се нуждае от прикритие, Смит реши да привлече вниманието към себе си. Той пристъпи в центъра на обора с протегнати напред ръце. Дейвид се втурна към вратата и на слънчевата светлина ясно се видя насиненото му лице. Луси усети, че Ричард се вцепени. Тя сложи ръка на рамото му.
— Те ме накараха да се представям за неин баща — казваше в това време Смит. — А аз не исках да си загубя работата и… Какво може да направи човек, като има такъв господар?
Той посочи Ричард и спря на известно разстояние от тях, сякаш се страхуваше да ги приближи.
— Не се изпречвай на пътя ми, човече — изсъска ядно Джулия. — И млъкни най-после.
Изведнъж се сепна, извърна се и извика:
— Дейвид? Къде си, момчето ми?
Огледа се наоколо, сякаш беше забравила къде Едуард беше оставил детето. Ричард направи крачка към нея, за да й отвлече вниманието. Забравяйки за миг за сина си, Джулия реши да провери дали всички останали са на местата си.
— Какво ще правим с тях? — попита тя. — Може би пожар? Този стар обор е чудесен за тази цел, а Саймън прави много хубави пожари. Нали, любов моя?
Той се усмихна и кимна.
— Защо правиш всичко това? — попита Ричард.
— Сякаш не знаеш.
Тя отново се засмя, този път още по-зловещо. Явно беше я обхванала истерия.
— Как се спасихте от предния пожар? — попита Луси, гледайки Джулия в очите.
— Предния пожар… Това беше истинско нещастие. Но тогава разчитах изцяло на Саймън. Ако всичко беше станало, както го бях планирала, нямаше да има нужда да крада собствения си син, за да си осигуря приличен живот.
Тя потрепери от спомена.
— Саймън изчака твърде много.
Шалът й беше започнал да се свлича и тя нервно се загърна.
— Нали ти казах? Трябваше да чакам, докато обявят тревога — каза Саймън.
Смит в това време, надявайки се, че докато мъжът е зает с обясненията си, няма да забележи какво прави, пъхна ръка в джоба, където беше револверът му, но Саймън го заплаши със своя.
— Всичко, което успях тогава да взема, бяха бижутата ми. Само с тях обаче не можех да си осигуря луксозен живот.
Тя се усмихна накриво и погледна съпруга си.
— Донесе ли парите? — попита го остро.
— Сякаш имаше време да мисли за подобно нещо — обади се Луси.
— Той ще направи всичко, което поискам, ако са заплашени децата му.
Джулия удари Луси по рамото. Луси потрепери, но вътрешно се зарадва, че поне останалите са спасени от грубостите на тази жена. Надяваше се Дейвид да не ги изпита отново. Ричард я погледна безпомощно. Той прецени разстоянието между него и Джулия, но разбра, че не ще успее да стигне до нея, преди тя отново да удари Луси.
След като двете групички врагове смениха разположението си, Джоунс отново насочи револвера. Виждайки, че няма никой между него и Саймън, той не се поколеба повече и стреля. Саймън се олюля. Докато падаше, пръстът му натисна спусъка на револвера в ръката му и се раздаде изстрел. Джулия, която се беше затичала към него, политна назад и за миг като че застина на място. После коленете й се подгънаха и тя падна.
— Джулия — прошепна Саймън и зарови лице в земята.
Смит извади револвера си и го насочи към двамата. Едуард поклати глава сякаш искаше да изличи спомена за последните няколко минути от съзнанието си.
— Тя вика теб — каза Смит на Ричард.
Ричард пусна Луси и коленичи до жената, която беше смятал за мъртва от дълго време.
Джулия усети неговото присъствие и отвори очи. Ричард се наведе над нея, мислейки, че ще чуе молбата й за прошка.
— Можеше всичко да бъде мое — каза тя. — Мое. — Закашля се и в крайчеца на устните й се появи кръв. — Ако не беше попречил на плана ми, щях да притежавам всичко.
— Всичко ли? Нали искаше само десет хиляди лири? — остана шокиран Ричард.
— Това беше преди. Преди пожара — каза тя много тихо, гласът й отслабваше. — Всички вие щяхте да сте мъртви.