— Никой не знае.
— Никой, освен синът ти, брат ми, вече и баща ми и онези двама мъже. Не очаквай да си мълчат вечно.
— Не очаквам.
Той се извърна настрани и протегна ръка, за да я прегърне. Тя не смееше да помръдне. Той се наведе и я целуна, после я притегли към себе си.
— Ще издействам нов документ. Ще трябва да измисля някаква основателна причина, но след случилото се днес няма да е трудно. Само така ще се измъкнем от заплетената ситуация и ще се оженим отново.
Луси като че се вцепени отново и усети как сърцето й ускори пулс.
— Ти искаш да се ожениш отново за мен? — попита тя.
Когато го погледна, в очите й се бяха появили радостни пламъчета.
— Разбира се, че искам.
Той се отпусна назад, без да я изпуска, така че сега тя лежеше върху него и лицето й беше на милиметри от неговото.
— Какво мислеше, че ще направя — че ще те напусна ли?
Тя притвори очи, но нямаше как да прикрие изчервяването си.
— Мислила си го. Мислила си, че ще те напусна.
По лицето му се четеше учудване.
Тя премигна няколко пъти, опитвайки се да предотврати потичането на сълзите й.
— Ти никога не си ми казвал какво изпитваш към мен.
— Но ти го знаеш. Трябва да си го разбрала, че си светлината на живота ми, моята радост, моето щастие — изрече той с плам. — Обичам те! Бракът ми с Джулия не означава нищо. Тя не означава нищо за мен. Но ако те загубя, не знам как ще продължа изобщо да живея.
Тя го целуна и спря потока от думи — същинска музика за сърцето й. Любовните думи, които тя изричаше, докато покриваше лицето му с целувки, накараха сърцето му да пее.
И те се предадоха на обхваналата ги страст.