На вратата се почука и тя побърза да сгъне посланието си, преди да отвори. Бяха Хенри и Ив, който носеше поднос. Момчето я погледна крадешком. Младата жена пусна сребърната брошка в дланта му. Хенри стоеше на прага. Даниел го наблюдаваше внимателно, докато шепнеше:
— Кажи на баща си, че това трябва да достигне до граф Ланглоа. Може да бъде намерен в хана „Кривото дърво“. Той дали знае това място?
— Да, миледи. То е на не повече от един час път оттук, ако се препуска здраво.
— Моите благодарности.
— Миледи, ние благодарим! — прошепна припряно Ив.
Прибра в джоба си брошката и писмото и побърза да излезе.
Същата нощ графинята прекара будна. Ами ако хванеха Ив? Можеха да го измъчват и да го убият. А ако бащата не оправдаеше доверието й? Но всъщност какво бе написала в писмото? Дали бе достатъчно да подтикне граф Ланглоа да й дойде на помощ? Беше намекнала, че се чувства нещастна и се нуждае отчаяно да се види с него. Беше ли му обещала нещо? Не, със сигурност не…
През целия следващ ден стомахът й бе свит на топка. Крачеше неспирно напред-назад, притеснена до полуда. Но същата вечер Ив се появи в нейната стая, за да й донесе вино. И на тръгване й остави писмо.
Счупи нервно печата.
Хана „Кривото дърво“, утре вечер, един час след залез слънце.
Даниел въздъхна и легна, внезапно останала без капчица сила. Утре вечер щеше да се наложи да се промъкне надолу по стълбата, да се добере до хана, да говори с графа, а след това да се промъкне отново в замъка!
Дали щеше да успее?
Същата нощ излезе и се отправи към дюкяна на бижутера. Въпреки късния час, той все още работеше на светлината на огъня.
— Не е трудно да се стигне до хана „Кривото дърво“, миледи.
— Пеш ли?
Мъжът се усмихна.
— В горичката край двора ще ви чака кон. Там ще бъде и Ив. Той ще ви придружава донякъде.
Графинята само кимна. Устата й беше прекалено пресъхнала, за да може да говори.
— Земевладелецо Маклаклън!
Преследваха по петите френската армия. Ейдриън беше уморен и кален. Денят беше наистина изтощителен, защото имаха схватка с група излезли на разузнаване французи.
Вдигна поглед към Дейвид Чесни, който го викаше иззад мускулестия си сив кон. Той беше слаб младеж и полагаше усилия да бъде посветен в рицарство, като служеше на принц Едуард.
— Да, Дейвид?
Чесни заобиколи пъргаво животното и застана пред него.
— Земевладелецо Маклаклън — повтори той и внезапно като че ли го обзе безпокойство.
Огледа се, за да се увери, че никой не ги гледа.
— Дейвид, какво има?
Младежът се приближи.
— Слухове, милорд.
— Слухове ли?
Тъй като той бе ходил с него в Авил, Маклаклън наостри веднага уши. На Даниел не й трябваше много време, за да плени някое сърце.
— Неколцина мъже се похвалиха, като се върнаха от замъка Рьононкур. Принц Едуард ги изпратил да се уверят, че всичко върви добре с…
— Моята графиня. И?
— Хвалеха се, че планирали да пленят или убият крал Жан.
— Да?
Чесни понижи още повече глас.
— Една от перачките, които пътуват с нас, получила информация от брат си, че в замъка имало много предатели. Те са се свързали с вашата графиня. Не знам дали е замесена, но ще има среща, за да бъде предупреден кралят…
— Къде?
— В хана „Кривото дърво“, земевладелецо Маклаклън. Мога да ви заведа там.
— Не, не, приятелю.
— Не мисля, че е способна да ни предаде, милорд. Следят я грижливо. Хенри е добър човек и не би позволил да му избяга. Двамата с Жерве са изключително предпазливи и един от тях е непрестанно пред вратата й. Тя не може да се измъкне от замъка.
— Де да беше така!
— Как би могла…
— Не знам. Но ако има начин, моята съпруга несъмнено го е открила.
— Идвам с вас, милорд.
— Не, Дейвид. Не искам никого със себе си.
Младежът се изкашля.
— Земевладелецо Маклаклън, аз не я обвинявам. Тя е красива, лоялна…
Ейдриън повдигна вежди.
— Тя е французойка, милорд.
— Но е отгледана от Едуард.
— Обаче е вярна на…
— Разбирам, че могат да я обесят или обезглавят — прекъсна го Маклаклън. — Някой знае ли?
— Само брат ми и перачката, която спи с мен и е много дискретна.
— Ако Бог е с мен, ще я открия и ще я изпратя в Англия, далеч от Франция… и изкушението.
— Дано Бог да бъде с вас, милорд, тъй като този хан е свърталище на крадци.
— Дейвид, погрижи се никой да не ме последва. Ако се окаже, че съпругата ми наистина е извършила предателство, моли се на Господ да я хвана на местопрестъплението съвсем сам.