— Графе, имам съобщение за крал Жан! Помислете колко ще се разгневи…
— Помислете колко ще му стане приятно, че за вас ще претендира един французин, а не онова арогантно шотландско копеле!
Започваше да се чувства оскърбена и да се ядосва все повече на себе си.
— Не!
Тръгна величествено към вратата. За момент очевидно успя да го стъписа, защото Ланглоа остана като закован на място. Но след това внезапно я стисна за раменете и я дръпна грубо. Беше ядосан, а тъмните му очи мятаха искри.
— Имах намерение да бъда нежен, да ви прелъстя! — Даниел го гледа невярващо, докато той продължи да разправя, че бил верен слуга на краля, но страшно се нуждаел от богатствата на Авил.
При тези думи младата жена изруга нещо, сама не знаеше точно какво, и го срита здраво в слабините.
Ланглоа извика. Тя се отскубна и хукна към вратата, но пръстите му се вкопчиха в пелерината й. Даниел се строполи, заплетена в грубата вълнена наметка. В този момент Ланглоа се озова върху нея.
— Скъпа, възнамерявах да го направим върху легло, но след като предпочиташ пода…
Глава 20
Гневът на Ейдриън, който стоеше в коридора, избухна. Блъсна с рамо вратата и я събори, за да види боричкането на пода. Ако беше дошъл малко по-късно, злото щеше да бъде извършено. Инстинктите му крещяха да откъсне главата на французина. Но си наложи ледено спокойствие.
Графинята се съпротивляваше, а Ланглоа беше дотолкова обсебен от желанието да осъществи намеренията си, че изобщо не чу нахлуването на Ейдриън.
— Миледи, за Бога, защо не се усмирите? Няма да ви направя нищо лошо, само ми позволете да ви докосна…
Тогава го видя и не довърши мисълта си. Изумена от внезапното прекратяване на атаката, младата жена също погледна нагоре и лицето й придоби пепеляв оттенък.
Маклаклън не бе изпитвал никога нещо подобно. Никога. Струваше му се, че кръвта му ври и всеки момент ще експлодира. Само при мисълта, че Ланглоа я докосваше…
Как бе успяла да го омагьоса така, че да усеща едновременно изпепеляващ огън, любов, страст и желание да я удуши. Като последен глупак го болеше за нея, макар очевидно тя самата да бе организирала всичко това и да бе наговорила на французина всички тези лъжи, за да уреди срещата…
Наложи си да се овладее.
— Докосни я само още веднъж, добри ми човече, и ще клъцна онази издутина в долната част на тялото ти, която те кара да се държиш като последен глупак, преди да ти отсека главата! — Опря меча си в гърлото му. Ланглоа се изправи бавно. Стани и ти, Даниел — изкомандва Ейдриън, вперил внимателно поглед във французина.
— От колко… време си тук? — промълви тя.
Не я погледна. Не искаше да вижда изумрудените й очи.
— Достатъчно дълго.
— И го остави да ме мачка така…
— Ти очевидно се справяше добре и сама. Всъщност аз изобщо не бях сигурен, че желаеш да бъдеш спасявана, след като си си уредила тази среща.
— Точно така! — възкликна графът. — Аз съм мъжът, който трябва да се втурне да спасява дамата. Миледи, не се страхувайте! Кой е този тъпанар? Имайте предвид, че къщата е пълна с верни на френския крал хора, които ще пометат този английски обесник!
— Повикай ги — предложи Ейдриън почти шепнешком.
Помощта на Ланглоа обаче явно вече пристигаше, за щото в стаята влетя някакъв дебелак, последван от двама, въоръжени с ножове.
— Имате ли нужда от подкрепа, милорд?
— А ти как мислиш!
Маклаклън не можеше да му отрече дързостта, тъй като допреният до гърлото му меч говореше по-красноречиво от всякакви думи. Въпреки това все още се надяваше да не пролива излишна кръв.
— Не искам да се разправям с вас и, като се има предвид колко мъртъвци вече ми тежат на съвестта, не ми се ще да ръся трупове и тук! Нямам намерение да убивам графа, а само да си тръгна с дамата…
— Тя дойде при мен, за да избяга от англичаните! — извика французинът. — Няма никъде да тръгваш с нея! Аз възнамерявам да се венчаем.
— Е, сър, това не може да стане, тъй като тя вече си има съпруг.
— Бракът не е истински…
— Истински е във всякакъв смисъл — заяви Ейдриън и впери вбесено поглед в Даниел. Тя беше започнала всичко. И заслужаваше това, което щеше да й се случи. Докато дишаше, нямаше да позволи на никого да я докосне, но не искаше да й го показва. Почти се усмихна на Ланглоа. — С радост бих го демонстрирал, ако дамата не желае да го потвърди. Можем да повикаме акушерка.