— Но… — заекна графът.
— Уви! — възкликна Ейдриън. Бедният Ланглоа бе наистина зашеметен. Явно беше изключително алчен и глупав, за да си помисли, че ще може да изтръгне Авил от ръцете му. — Наясно съм, че дамата ви е заблудила, милорд, а тя го прави наистина със завидно майсторство! Освен ако човек не я познава, разбира се. А аз я познавам много добре. Вие сте измамен, сър, и именно благодарение на този факт все още дишате. Тя е очарователна, нали? Но, както казах, аз я познавам добре, а вие, сър, вече сте предупреден и би трябвало да подхождате по-предпазливо към такъв дяволски чар! Днес ви подарявам живота. Но срещнем ли се пак, сър, сте мъртъв!
Графът го изгледа и изведнъж зяпна. Двамата не се бяха срещали никога, затова нямаше нищо чудно, че французинът в началото не го беше познал.
— Маклаклън!
— Същият. — Ейдриън наклони глава. — Дивият и прост шотландски езичник. Compte, c’est moi5.
Графът изглежда претегли шансовете си за момент, след което извика:
— Хванете го!
Единият от въоръжените се спусна към Маклаклън, но той само изви меча си към него и го събори. Чу как Даниел изпищя.
— Дръж го, глупако! — извика Ланглоа на втория мъжага, който се спусна напред, вгледа се в оръжието на едрия си съперник и побърза да се оттегли. Французинът издаде задавен звук, който бе заглушен, когато острието се озова отново до гърлото му.
— Adieu, милорд. Трябваше да ви убия, но няма да проливам повече кръв, отколкото е нужно, заради това предателство. Все пак тя сама ви е повикала.
След това посегна към Даниел, стисна я безмилостно за ръката и буквално я изтика навън. Трябваше да се измъкнат незабавно. Като светкавица. Насреща им изникнаха нови хора.
— Дай ми оръжие!
— Не и докато дишам, миледи. Защото ще се озове в гърба ми!
— Никога не съм вдигала оръжие срещу теб!
— Позволявам си да имам друго мнение.
— И с толкова мъже ще се биеш сам? Загиваме и двамата, освен ако твоите хора не чакат долу.
— Дойдох сам.
— Сам!
— Старая се да не каня свидетели, когато опитвам да възпра една твърдоглава женичка и да не й позволя да се изложи на опасност, докато предава края на Англия… да не говорим за мен! — Бузите й пламнаха. Очите й заблестяха. — Застани зад мен — нареди Маклаклън. — Плътно! И ако помислиш да ме предадеш отново, кълна се пред Бога, ще доживея достатъчно дълго, за да те накарам да се каеш за това!
„Дали Даниел би ме предала пак?“
Не посмя дори да я погледне. Вече пет-шест човека бяха готови да се бият с него. Тъй като бързината бе от решаващо значение, започна пъргаво да си проправя път надолу по стълбите, следван по петите от съпругата си. Забеляза блясък на острие и я предупреди да се наведе, за да довърши собственика му. В един момент Даниел изпищя. „Предупреждение ли е това — почуди се Ейдриън, — или първична реакция?“
Матю ги чакаше. Тъй като Маклаклън нямаше намерение да й даде възможност да избяга, развърза кобилата й и я пусна, сигурен, че сама ще намери пътя. След това качи съпругата си на гърба на Матю и го пришпори.
Почти не усети пътя, толкова беше вбесен. Даниел се възпротиви срещу прекосяването на реката, но той пък беше доволен, че се поохладиха, докато стигнат в Авил.
Така може би кръвта му щеше да се смрази и най-после щеше да престане да желае жената, която го предаваше на всяка крачка.
Портата на крепостта се отвори, когато я наближиха. Профучаха през нея и Маклаклън подкара жребеца право към главната кула. В мрака се размърда някакъв коняр — младият мъж му извика да хване юздите на Матю и да се погрижи за него.
После скочи пъргаво на земята и повлече Даниел със себе си. Тя опита да се отскубне от ръцете му, но той нямаше намерение да й го позволи.
Не и тази вечер.
Помъкна я към голямата зала. Тя се опита да открие с поглед някои от своите приближени, но Маклаклън я дръпна.
— Нагоре, миледи!
Когато се озоваха пред стаята си, най-сетне я пусна и я блъсна вътре. Тя застана неподвижна и трепереща, но пак готова да го предизвиква.
— Никой от слугите няма да ти прислужва тази вечер, миледи. — Явно се мъчеше да се овладее. — Когато разбрах за глупавото ти предателство, се погрижих да те върна обратно, без да ни видят. Това вече не са безобидни игрички. А само като се сетя за възмутените ти протести и уверения, че си невинна! Ти си предателка, Даниел! Прислугата е отпратена навън за през нощта. Не очаквай някой да ти помогне.
— Нищо не очаквам!
— Така ли, миледи?
Треперенето й се засили.
— Събличай веднага тези неща! — Тя обаче вирна упорито брадичка и го погледна, готова за битка. — Заради тях трепериш — сопна се Ейдриън.