— Ще треперя, ако искам.
Сам не знаеше как успя да запази спокойствие.
— Точно така, ще трепериш, но когато аз поискам… И то от страх!
Тръгна към нея. Тя изглежда беше по-изнервена, отколкото изглеждаше, тъй като отстъпи крачка назад и извика, вперила в лицето му изумрудените си очи.
— Както… заповядаш!
Скърцайки със зъби, Даниел пусна на земята пелерината и започна да съблича подгизналите си дрехи. Ейдриън грабна одеялото от леглото и зачака. Стиснал челюсти, той се питаше защо ли ледената вода не бе успяла да охлади желанието му за тази жена. Гърдите й му се сториха по-големи, закръглени, възбуждащи, а настръхналите им розови връхчета можеха да изкусят и светец.
Хвърли й одеялото. Тя побърза да се увие в него. Ейдриън също свали подгизналото наметало от раменете си, пусна го на пода и застана пред огъня. Все още се бореше с гнева и желанието си.
Графинята стоеше и не помръдваше.
— Мили Боже! — възкликна накрая той. — Едуард не заслужава подобна омраза от твоя страна.
— Не съм искала да вредя на Едуард. Търсех само начин да предупредя крал Жан…
— На крал Жан му е пределно ясно, че ще има битка. А това, което помага на френския крал, вреди на английския! Като спасяваш Жан, миледи, ти правиш голямо зло на Едуард! — Спря за момент, осъзнавайки с каква опасна игра се бяха захванали. — Боже мой! Знаеш ли, че глави са се търкаляли за много по-малки прегрешения от това, което ти се готвеше да извършиш тази вечер? Боже милостиви, би трябвало да те поваля на земята, малка глупачке!
Но тя го изгледа предизвикателно.
— Ти си лакей на Едуард. И си спечелил всичко чрез него.
— Включително и теб самата?
— Включително моите земи и титли!
— Да, миледи! Аз съм негов лакей и негов човек, не забравяй никога този факт, нито факта, че си ми съпруга!
Даниел вирна още по-високо брадичка.
— Е, сър, ти ме хвана. И сложи край на усилията ми. Знам, че сега ще ме съдиш както намериш за добре. Поне този път наистина имам вина, тъй като се надявах да помогна на крал Жан да остане жив! Но тази вечер си в отвратително настроение, затова няма какво повече да ти кажа. Не мога да се извиня за постъпката си. Никога не съм те лъгала към кого съм лоялна.
Маклаклън я гледаше невярващо. Нима след всичко тя се надяваше да й се размине. Нима мислеше, че може да го командва да не я докосне?
Младият мъж я проследи с поглед как се приближава към вратата.
Позволи й почти да стигне до нея.
— О, не, миледи! Тази вечер никакво излизане! — След миг и препречи пътя.
Тя отстъпи, все така безмълвна и със сведени ресници. Не помръдна, нито потрепна. Гневът му се отприщи.
— Би трябвало да те налагам с камшик, докато останеш без дъх!
Даниел отскочи назад и прехапа долната си устна.
— Налагаше се да…
— А, да спазиш френския си обет! Е, това обяснява донякъде защо предаваш краля, в чийто двор си отгледана.
— Тогава му извести. И да сложим край на това…
— Да сложим край ли? Та ние едва започваме.
От устата й се посипаха гневни слова.
— Разбира се, ти си нужен навсякъде. Ти си кралският любимец. Тази нощ няма ли да предизвикаш някой враг? А да съсечеш някой змей?
— Няма змейове за мен тази нощ, котенце. Само за теб. — Блестящите му златни очи се присвиха опасно. — Кажи, миледи, какво точно написа на онзи дръвник? Че не си давала никому брачен обет? Че бракът ти не е консумиран?
Тя се изчерви.
— Просто, че се нуждая от помощта му.
„Овладей се“ — помисли си Ейдриън. Докоснеше ли я в този момент, сигурно щеше да я счупи.
— Била си готова да го излъжеш, за да се добереш до френския крал, така ли?
Даниел поклати глава. Лицето й бе пепеляво.
— Беше там! Знаеш, че аз не…
— А, да, любов моя, аз, слава Богу, съм наясно, че ти не даваш нищо… безплатно.
— Как смееш…
— Примамила си го с обещания да се омъжиш за него. Боже мили, и се осмеляваш да ми говориш за обети и обещания! Аз обаче помня съвсем ясно обета, който ми даде. Всяка дума.
Тръгна към нея.
Сега.
Сега щеше да я докосне.
— И аз го помня!
Погледите им се сляха. Бе отворила широко красивите си очи. Косата й блестеше. Тя отстъпи. Младият мъж я последва, докато гърбът й се долепи до стената.
„Овладей се.“ О, Боже! Мускулите му я желаеха, тялото му пулсираше, изпитваше тежест и болка в слабините. Нека сега му откаже.
— Ах, миледи, знаеш ли кое ме учудва най-много?
— Кое? — попита предпазливо Даниел, която се притискаше така в стената, сякаш се надяваше да премине през нея.
— Твърдението ти, че бракът ни не бил консумиран — отвърна подигравателно той, представяйки си как я бе заварил в стаята им със Симон. — А аз помня много добре първата ни брачна нощ!