— О, да! — отново вирна брадичка. — Ти заплаши да докажеш на онзи грубиян, че бракът ни е истински. И се наричаш рицар! Говориш за кавалерство…
— Рядко говоря за кавалерство. И просто предложих да извикат акушерка, която да докаже, че не си сладкото и невинно момиче, за което се представяш!
Даниел ахна ужасено.
— И ти щеше да накараш да ме…
— Нямаше да дам нищо на онези проклети глупаци, миледи, нито да демонстрирам на твоя влюбчив и тъпоумен французин, че ти си и по закон, и по всякакъв друг начин съпруга. Моя съпруга. Но едно нещо възнамерявам най-сериозно.
Младата жена присви бляскавите си очи. Сърцето й спря да бие за момент.
— И какво е то, тиранино?
Маклаклън се усмихна.
— Да опресня паметта ти, миледи. Нямах представа, че съм се провалил дотолкова в съпружеските си задължения, та да забравиш консумацията на брака ни.
— О, в нищо не си се провалял! Не съм забравила!
Не! Повече не! Нямаше да издържи. Дръпна одеялото, с което се бе увила, и го захвърли бясно на пода. Желанието го изгаряше. Сети се как Ланглоа за малко не я бе изнасилил, и то при положение че тя самата бе уредила срещата.
— Не… — прошепна Даниел.
При последната им среща му бе отказала, защото не й вярваше. А сега…
А сега бяха истински врагове. И въпреки всичко, той продължаваше да я желае. Копнееше да я докосва и целува, да я има, да я милва, да се удави в нея. Одеялото бе паднало, но косите обвиваха безупречната й кожа, гърдите, дори извивката на ханша и тъмното триъгълниче в основата на бедрата. Обзе го вълчи глад.
— Дяволите да те вземат!
Опита да се измъкне. Но той не й позволи.
— Ти ще си спомниш коя си! — извика Маклаклън.
— И на кого принадлежа! — отвърна негодуващо тя.
— Да, миледи, точно така!
Наведе се към нея и я целуна. Езикът му обсеби устата й. Но това не му стигаше. Само за миг устните му се отделиха от нейните.
— Моля…
Замръзна, изпълнен с напрежение.
— Молим за милост, така ли?
Графинята отвори широко очи и го изгледа вбесено.
— На ку…
— … ково лято? — изпревари я той, тъй като знаеше много добре, че това е един от любимите й изрази.
— Негодник! Никога няма да те моля за нищо!
Заблъска го по гърдите.
Но ръцете му се озоваха само след миг върху китките й и ги стиснаха като стоманени клещи. Гледаше го мълчаливо, а гърдите й се повдигаха и спускаха на светлината на огъня. Маклаклън бе едновременно разярен и възбуден както никога досега. Боже мили, наистина агонизираше и само тя можеше да го излекува!
— Миледи, тази нощ ще направиш това, което аз искам! А аз искам всичко! Достави ми удоволствие! Настоявам.
Вдигна я на ръце и прекоси на един дъх разстоянието до леглото. Строполиха се заедно върху хладните ленени чаршафи. Дори да бе опитала да се измъкне, поне той не го усети. Устните му отново се озоваха върху нея. Този път с по-голяма настойчивост и жар. Дланите му обходиха голите й бедра и хълбоци и накрая обхванаха гърдите й. Докосваше я. Галеше я.
Надигна се и съблече нетърпеливо дрехите си. Огромните й очи бяха вперени в него. Изглеждаха толкова зелени на светлината на огъня. Не проронваше дума, но и не протягаше ръце да го прегърне.
Хвана дланта й и я постави върху горящата си плът. Мускулите му потрепваха в очакване, докато придърпваше пръстите й надолу по гърдите си и най-накрая ги притисна във възбудения си член.
Цялото му тяло потрепери от докосването й.
— За да не забравиш! — прошепна той.
После я притисна към леглото. Тя извика тихичко, но, без да й обръща внимание, той я хвана за коленете и ги разтвори широко. Започна да целува и да гали вътрешната страна на бедрата й. Милувките му бяха пламък и течен огън, а намерението да възбужда — безжалостно.
Но този, който се измъчваше истински, всъщност беше той самият. Нейният вкус и мирис взривяваха кръвта му. Графинята се извиваше, за да се измъкне, а след това се извиваше отново, за да се притисне по-плътно в него…
Ейдриън се надигна и проникна в нея. Очите й го съзерцаваха и той се изуми отново, че е възможно една жена да има такава власт над него, да изпълва непрестанно мислите му, да го измъчва и същевременно да заема такова място в сърцето му, че да е готов с радост да умре или да убие за нея…
Ако някой мъж я докоснеше отново някога…
Срещна погледа й.
— За да не ме забравиш…
Даниел изхлипа, затвори очи и протегна ръце. Той я прегърна буйно, докато проникваше отново и отново в нея.
Усети я как се притисна в него и през следващите секунди изгуби всякаква мисъл, тъй като потрепваше на гребена на собственото си удоволствие.