— Няма да ти отговоря. Казвам ти, че те обичам, а ти ме наричаш лъжкиня. Нима трябва да падна в краката ти и да се унижавам, докато ти се забавляваш, а след това заминеш при…
— При кого? — Очите му мятаха искри.
— При Едуард! — излъга тя.
Маклаклън се облегна назад с усмивка, хвана кичур от изсъхналите й пред огъня коси и започна да го върти между пръстите си. Графинята си прибра кичура и това го накара да се усмихне отново.
— Наистина съм любопитен. С кого според теб съм флиртувал?
— Остави ме на мира, пусни ме да стана…
— О, любов моя, имам намерение да правя много неща с теб тази нощ, но не и да те оставя на мира!
— Върви по дяволите, Ейдриън…
— С кого? — Очите му я пронизваха.
— Не знам! Откъде бих могла да зная? Кралският двор е пълен с жени…
— Аз бях на война.
— В лагерите има всякакви хора.
— Ааа… значи ме обвиняваш в кръшкане с някоя лека жена?
— О! Може ли да не обсъждаме…
— С кого?
— С онова момиче, Терез, което ме информира, че изпълнявала всяко твое желание.
Младият мъж се облегна назад, усмихнат до уши. Съпругата му за пореден път се опита да стане. И той за пореден път не й позволи.
— Съжалявам. Може би целият този разговор не трябваше да ме развеселява толкова, но нямаш представа аз пък колко време съм се измъчвал в ужасни догадки каква ще бъде следващата ти лудория. — Хвана брадичката й в дланта си и я принуди да го погледне в очите. — Никога не съм спал с Терез, макар че тя наистина следваше войските и струва ми се опитваше да ми даде да разбера, че е на мое разположение по всякакъв начин. Освен това е хубавичка.
— Ейдриън…
— Никога не съм предавал брачния си обет, Даниел. Никога. Макар понякога да съм се питал защо.
Изправи се заедно с нея, разви одеялото от раменете й и го остави да падне върху овчата кожа пред огнището. Беше се стъмнило и единствено златистите отблясъци на огъня осветяваха голотата им. Пръстите му се плъзнаха на тила й. Целуна я. След устните й, се насочи към раменете и лопатките. Тя затрепери. Маклаклън се отпусна на колене. Дланите му обхванаха закръгления й корем. Притисна в него устни, сякаш очакваше да усети движението на своето дете. Краката й започнаха да се подкосяват и тя се отпусна до него. Устните им се сляха отново. Постави я да легне край огъня. Пламъците затанцуваха по кожата й. Всяко местенце, което галеше, сякаш оживяваше. Целувките му възбуждаха и мъчеха. Следваше танца на пламъка — докосваше, после спираше, поглъщаше плътта й с поглед, галеше отново, целуваше отново. Даниел започна да се извива от желание и когато не беше в състояние да издържа повече, извика името му. След като задоволиха страстта си, тя изпита странно отчаяние и този път не той, а Даниел поднови любовната игра. Струваше й се, че не го люби достатъчно нежно… достатъчно страстно. Искаше още и още. Искаше някак си да запази нещо от него.
По някое време на вратата се почука. Внесоха вечерята, но и двамата бяха прекалено погълнати един от друг и ако бяха гладни за нещо, то беше за интимност и общи спомени. По някое време преди зазоряване заспаха върху агнешката кожа.
С първите лъчи на утрото Ейдриън отвори очи. Даниел се бе сгушила на гърдите му, поставила деликатните си пръсти върху тях. Затвори отново очи. Наслаждаваше се на усещането за нейната близост. Тогава осъзна, че раздялата ще го убие.
Може би бе решил да постъпи така с надеждата, че това ще я откаже от безкрайната война с него и с англичаните. Но сега разбра, че всичко е било продиктувано от страх. Нямаше представа каква е ситуацията в кралския двор. В момента обаче там се намираха крал Жан, старият й приятел Симон и Пол дьо Валоа. Ако настанеха вълнения…
Господ да им бъде на помощ.
Отвори очи и я съзерцава дълго. Беше истинска дъщеря на своята майка — невероятно красива, дръзка, грижлива и интелигентна. Беше казала, че го обича…
Измъкна се предпазливо, стана, вдигна я и я пренесе върху леглото, като я зави старателно. Тя само се размърда. Приглади косите й. Усети стягане в слабините при спомена за споделената страст и почувства как го залива вълна от нежност и желание да я предпазва от злини. Обичаше я. Но още не й го беше казал. Все още нещо го глождеше мъчително и страхът не му даваше мира. Молеше Господ да им даде повече време да бъдат заедно, далеч от битките на света.
Облече се тихичко. Бе вече готов, когато се приближи отново до нея. Целуна я по челото, а след това — по устните. Тя не се събуди. Най-сетне си наложи да излезе.
Веднага щом пристигна в Лондон, го изпратиха да потушава бунт в Уелс, близо до границата. Тази задача не му беше по сърце, тъй като чувстваше дълбока привързаност към уелсците. Те, също като шотландците, въставаха често, за да защитят своята независимост. Едуард обаче все повече затвърждаваше присъствието си там. Строяха се невиждани замъци, за да се отстояват английските твърдини. Всичко това беше много интересно, но Ейдриън не можеше да си намери място. Надяваше се да изпълни по-скоро дълга си и да се върне у дома. Очакваше се детето му да се роди в края на януари или през февруари и той смяташе на всяка цена дотогава да е там. Месеците обаче минаваха и тревогата му нарастваше, тъй като все повече приятели бяха готови да му разказват мрачни истории за мъртвородени бебета и изгубени при раждане красиви съпруги.