Ейдриън го изгледа с опасение.
— Ваше величество, крал Жан е все още ваш затворник, а има и други…
— Боже мой! Ние сме си в нашата крепост. — Помълча за момент. — Бих искал да видя моята повереница и детето.
— Значи ми нареждате да изпратя за Даниел?
— Моля те!
Което беше едно и също.
— Ще информирам незабавно пратеника — рече графът и излезе.
Тръгна по дългия коридор. Когато зави зад един ъгъл, забеляза внезапно потрепване на завесата пред нишата в стената. Поспря. Вероятно бяха влюбени, притаили се тайно. Поколеба се дали да не мине от другаде, за да не ги смущава. Забеляза обаче, че и от двете страни коридорът беше заграден от въоръжени часови. Погледна отново към нишата и зърна ботуш. В следващия миг дочу женски глас, шепнещ на френски.
Познаваше този глас. Бе на Терез. Любопитно девойче, което продължаваше да му отправя покани при всяка възможност, затова се запита доколко ли е влюбена в мъжа зад завесата.
Изведнъж Ейдриън настръхна.
Симон! Симон дьо Валоа, граф Монтжоа. Очевидно крал Едуард позволяваше на благородните си гости да се забавляват както желаят, защото иначе пазачите нямаше да позволят на французина да си прави срещи в коридора.
Маклаклън продължи. Би трябвало да се радва. Въпреки това…
Нещо в тази среща го изнервяше.
По-късно, легнал в мрака и вперил поглед в тавана, изживяваше за кой ли път липсата на своята съпруга, сега придружена от копнеж да види и новородения си син. Чувстваше се странно нещастен, че вместо той да се върне при тях, те трябва да дойдат при него.
Изведнъж чу леко почукване на вратата, а след това женски шепот:
— Владетелю Маклаклън!
Стана, наметна се с роба и отвори. Повдигна изненадано вежди, тъй като видя Терез.
— Кажи, девойче?
Тя се усмихна неуверено.
— Може ли да вляза?
Младият мъж повдигна вежди още по-високо.
— Няма да стоя тук в коридора, владетелю Маклаклън?
Отстъпи, за да й направи път. После затвори вратата.
— Съпругата ви пристига скоро по нареждане на краля.
— Да?
Девойчето се усмихна и вдигна длани.
— Нощите, които остават… Може би това е последната ни възможност да…
— Да? — Отстъпи назад.
Терез сведе ресници.
— Няма да забравя, че ме спасихте, владетелю Маклаклън. Ще ви служа по всякакъв начин. Бих дала живота си за една нощ с вас. Съпругата ви е далеч. Чух и че ви предава на всяка крачка.
— Откъде го чу?
— Имало някакъв преоблечен като свещеник мъж, който заговорничел срещу Едуард… заради това сте я завели в замъка Рьононкур. Всички го знаят. Тя ви причинява болка. Но аз мога да я облекча. Ще ви даря една нощ на истинско блаженство, ще ви обичам просто и без усложнения, ще дам покой на душата и на тялото ви.
— Нима?
— Вашата съпруга е зла жена, милорд!
При тези думи я хвана за ръцете и я дръпна.
— Ти си прекрасна, Терез, и речта ти е много хубава, но има един проблем.
— Не, милорд, за мен не е проблем… Всичко, което искам, е да прекараме малко време заедно. За да ви доставя удоволствие.
— Чудя се дали тук не се крие нещо повече — прошепна той.
— Владетелю Маклаклън, вие ми спасихте живота…
— Затова го живей добре и внимавай с кого се сприятеляваш. Проблемът обаче остава.
— Не е нещо, което да не мога да разреша…
— Не, проблемът е мой. Аз обичам съпругата си. Хайде, Терез, лека нощ! И се пази от вълци по коридора.
Завъртя я, побутна я леко, след което затвори вратата зад гърба й.
Терез беше вбесена. Изпълваше я нарастваща ревност към графиня Даниел. Тя имаше всичко — владения, титли и обожанието както на французи, така и на англичани. Симон също я бе обичал…
А сега, въпреки всичките си умения, не можеше да прелъсти Ейдриън Маклаклън, пак заради нея.
Докато се взираше безсилно във вратата, мина някакъв мъж. Това бе оръженосецът на графа, красивият Люк, с когото се бе запознала в замъка Рьононкур.
Той се засмя, като я видя.
— О, стига! — прошепна гневно тя.
Люк се облегна на стената, без да я изпуска от поглед.
— Продължаваш да се хвърляш в ръцете му. Кога ще осъзнаеш, че е женен за ангел, когото при това обича.
— Тя е вещица и след време той ще я презре.
Оръженосецът поклати глава.
— Не, тя е красавица. Между тях съществува нещо истинско и дълбоко и ти не можеш да го промениш.
Терез сведе глава. Помисли си за другите богати и властни благородници, които я бяха ласкали… но в замяна все бяха искали нещо от нея. Владетелят Маклаклън обаче не я ласкаеше, само я наблюдаваше с нетрепващ поглед.
— Не се надявай да го имаш — обади се отново Люк. — Не можеш да имаш такъв велик мъж.