— Да дойда с теб ли? Пусни я, скапано копеле! Какво се опитваш да направиш? Да вкараш французи и англичани в нови кървави войни? Да обгориш земите? Да умориш хората от глад?
— Млъкни, Даниел! — извика Симон.
— Никъде няма да ходя с теб! Пусни Монтейн и ме остави на мира. Мили Боже, бебето ми…
— Бебето, точно така, бебето. Би трябвало да го вземем. И да го хвърлим в Ламанша! — посъветва Ланглоа.
— Не! Ще ти избода очите! — извика графинята.
Монтейн хлъцна под острието на ножа и Даниел разбра, че сега не е моментът да се противи.
— Добре. Пусни Монтейн, дай й бебето и идвам с вас.
— Бебето е от семето на шотландеца. То трябва да умре в Ламанша. Ти си млада. Можеш да имаш още много бебета.
— Ако направиш нещо на детето ми или на Монтейн, ще крещя.
Симон погледна към Ланглоа, който сви рамене.
— Ще бъде по-лесно, ако тръгне мирно и тихо.
Симон блъсна Монтейн. Тя се приближи с препъване до люлката, без да откъсва ужасения си поглед от своята приятелка.
— Всичко ще бъде наред — заяви графинята. — Погрижи се за Ейдриън. — Изгледа безстрастно Симон, след това — Ланглоа, и отново — Симон. — Ейдриън те остави жив навремето. Ами вие, граф Ланглоа! Той можеше да ви отреже главата, а не го направи!
Симон се обърна към един от своите хора.
— Бързо! Увий владетеля Маклаклън в един килим — ще го хвърлим в Ламанша.
— Не! — извика вбесена Даниел.
Понечи да изтича до съпруга си, но Симон я хвана. Очите му мятаха мълнии.
— Той си отиде, миледи. Отиде си така, както си бях отишъл аз. Сега ще трябва да свикнеш отново с мен!
Даниел го зашлеви. Достатъчно силно, за да се зачерви бузата му. Дори ноктите й го одраха. Разярен, Симон отвърна на шамара, при което тя се блъсна в колоната на леглото. Пред очите й блеснаха звезди…
И тогава я обзе милостив мрак.
Глава 24
Студената вода го съживи заедно с изгарящото дробовете усещане за море.
Къде беше? Дойде на себе си сред черна бездна, в която потъваше…
Потъваше! Дяволите да го вземат, наистина потъваше! Ритна яростно и изплува. Ритна отново, като си налагаше да не си поема въздух, да не се поддава на изкушението…
Да умре.
Главата му се показа на повърхността. Беше се стъмнило. Някакъв фламандски кораб се отдалечаваше. Явно бяха го захвърлили в буйните води на Ламанша.
Първоначално се почувства напълно объркан и не успя да види брега. На всичкото отгоре имаше чувството, че удрят с чукове в главата му.
Щом откри брега, заплува към него. От сушата го деляха вероятно мили. Нямаше представа точно колко. Вълните го заливаха, издигаха, подхвърляха.
Тогава видя огньовете. Заплува с подновена сила. Възвръщаше си самоконтрола. Придвижваше се с бавни и плавни движения. Сигурни. Ритмични. С минимално усилие. Главата спря да го боли, но затова пък ръцете му горяха от умора. Бореше се с вълните, които шибаха лицето му, със соления им вкус, с естествения страх от черната бездна. Трябваше непременно да се добере до брега. На всяка цена.
Продължаваше да плува…
Но дори цялата му решимост вероятно нямаше да стигне, ако не беше зърнал лодките.
Затвори очи и се замоли. Трябваше да остане жив. За да убие Симон. За да върне Даниел у дома. Да й каже, че й вярва. Че я обича. Симон искаше той да умре с мисълта, че съпругата му го е предала. Той обаче отказваше да умре и да повярва, че Даниел е способна на подобно нещо. Запита се какво ли е станало със сина му и рязко отвори очи. Внезапният прилив на отчаяние възвърна донякъде силите му.
На светлината на огньовете видя скалите. Белееха като ангелски криле. Заплува отново, като проклинаше, тъй като му се струваше, че всеки път, когато наближеше брега, се надигаше вълна и го отдалечаваше.
— Ейдриън!
В началото помисли, че си въобразява или от дълбините го зове някоя сирена.
— Маклаклън, дяволите да те вземат, човече, не може да си мъртъв!
Познаваше този глас. Беше го чувал да бумти безкрайно много пъти в битките, за да се превърне в част от живота му. Едуард! Черния принц! Той беше в малката лодка, която се насочваше към него.
Малко по-късно към изтощения плувец се протегнаха ръце, които го издърпаха на борда, гол и треперещ. Увиха го с одеяло и пъхнаха между дланите му пълен с топъл ейл мях.
— Пий, приятелю, сгрей се. Мили Боже, колко време престоя в тази вода?
Ейдриън откри изумен, че одеялото и гъстата бира сложиха край на неконтролируемото треперене. Пое си дълбоко въздух, облегна се назад и погледна към принца.
— Не знам. Едуард, за Бога, кажи ми ти какво знаеш.
— Компаньонката на твоята жена изтичала в истерия при мъжете, които подготвяли корабите за отплаване, и им обяснила, че теб ще те изхвърлят в морето, а Даниел е отвлечена. Междувременно онова френско момиче, което ти спаси, когато Арманяк нападна с хората си селото му, отишло и се проснало в краката на майка ми, молейки за милост. То разправило някаква несвързана история за това как граф Ланглоа заплашил да я убие, ако не му осигури коне да избяга със… Симон дьо Валоа. Не се притеснявай, нищо лошо не се е случило с французойчето. Тя всъщност иска да се омъжи за твоя оръженосец, който пък се застъпва за нея дори с риск за живота си. Така или иначе, аз се втурнах на минутата насам, за да открия как твоите хора палят огньове по бреговата линия заради теб. Ако не те бяхме намерили до час-два, щях да отплавам. Граф Ланглоа е пристигнал очевидно от Франция, за да помогне на Симон дьо Валоа да избяга. Предполагам, че ще се насочат към френския бряг и ще потърсят закрилата на своя съюзник граф Жермен дьо Кардино, с когото ще се бием.