Ейдриън се усмихна бавно.
— Как човек да не ти служи с радост. Ти ми спаси живота, а сега си готов да се биеш заради моята съпруга.
Едуард сви рамене.
— Е, приятелю, ти също си ми спасявал кожата неведнъж. Колкото до твоята съпруга, ами…
— Да?
Младият мъж поклати глава и се приближи, за да не го чуят гребците.
— Какво умно шотландско момче си! Трябва да вървя. Баща ми иска граф Жермен да бъде изхвърлен от крепостта, а аз да намеря Даниел. Тя ми е сестра.
— Като повереница на краля.
Принцът въздъхна и очите му блеснаха.
— Още ли не си разбрал за какво става дума? Тя наистина ми е сестра. — Облегна се назад и изрева на моряците: — Гребете, момчета! Трябва да стигнем колкото се може по-скоро, за да преплаваме Ламанша. Бързо!
Все така увит в одеялото, Ейдриън успя да се види с Монтейн за малко, преди корабът да вдигне платна. Посрещнаха го приветствени възгласи, когато стъпи на брега. Хората му твърдяха, че това е истинско чудо и че е благословен от небето.
— Светците ви пазят, владетелю Маклаклън! — Миг по-късно Монтейн се спусна отгоре му. — Владетелю Маклаклън, кълна ви се, Даниел няма нищо общо! Онзи мръсник я удари, тя изгуби съзнание…
— Всичко е наред, Монтейн, отиваме за нея!
Тогава се появи и Дейлин. Стисна раменете на Маклаклън и го прегърна.
— Слава на Бога…
— Синът ми… — започна графът.
— Бебето е в добри ръце — увери го принцът и го тупна толкова силно в гърба, че той политна напред. — При майка ми.
Морето кипеше и се пенеше. На Даниел й се струваше, че корабът се мята вече безкрайно дълго. Тя лежеше в някаква тясна кабина, болна от отчаяние и мъка и почти гола. Ейдриън беше мъртъв. Искаше й се тя също да умре.
Симон влезе. Макар да бе красиво облечен, младата жена се учуди, че някога й се е струвал очарователен. Тази вечер чертите му не й изглеждаха така класически съвършени. Бяха прекалено остри. Той сведе поглед към нея.
— В началото може би ще ти бъде трудно. Но ние сме французи. Ти ще го забравиш…
— Ще забравя, че ти го уби?
— Ланглоа го удари.
— А ти му нареди да го изхвърли през борда.
— Той беше като забит в слабините на Франция нож. Даниел…
Понечи да седне до нея.
— Само да си ме докоснал и ще повърна.
— О, хайде, ще свикнеш отново с мен. Ще си спомниш колко близки бяхме, как се смеехме…
— Ще повърна!
Тогава я докосна. Тя изпълни обещанието си. Симон скокна на крака, като псуваше вбесен, и изхвръкна от кабината?
Графинята пристигна във Франция все още увита в чаршафи. Замъкът Кардино я порази. Стените бяха високи и дебели, защитниците — многобройни. Не знаеше дали някой ще дойде за нея, дали изобщо някой ще се поинтересува от съдбата й. А ако по някакво чудо Ейдриън бе оцелял и опиташе да я освободи, щеше да се стигне до дълга обсада.
Заведоха я в най-високата кула в североизточната част. Нямаше балкон. Единствената връзка със земята бе спираловидното стълбище.
В стаята й вече я чакаха вана с топла вода, пълен с дрехи скрин, парфюми, вино, хляб и голямо дървено легло. Даниел седна на пода и се сви в чаршафите, с които бе дошла. Отказваше дори да погледне Симон.
— Даниел, или сама ще се погрижиш за себе си, или ще го направя аз.
Тъй като тя не помръдна, той пристъпи към нея. Младата жена обаче се надигна и рече:
— Махни се, Симон! Аз ще стана и ще се облека.
— Направи го тогава!
Графинята стана и се приближи, залитайки, до елегантната медна вана. Симон не я изпускаше от очи.
— Симон — промълви тя, без да се обръща, — ако някога съм те накарала да повярваш, че те обичам, съжалявам. Аз съм омъжена за Ейдриън Маклаклън. Него обичам, така че не можеш да ме накараш насила…