— Мъртъв е. Хвърлихме го в морето.
— Е, англичаните пристигнаха и…
— Предвождани от принц Едуард — побърза да се намеси граф Ланглоа.
— Погледнете през прозореца! Зад портата ще видите един мъж върху гигантски дорест жребец.
Даниел извика и се втурна към прозореца.
Англичаните бяха наистина тук, и то внушителна сила. Виждаше ги да заемат позиции отвъд дебелите стени на крепостта. Имаше и конници, и пехотинци. Вече инсталираха около крепостните стени нужното за една обсада бойно снаряжение.
Най-отпред видя ездач. На гърба на Матю, големия боен кон на Ейдриън. В доспехите на Ейдриън, с туника с герба на Ейдриън.
Симон я дръпна грубо от прозореца и я блъсна навътре, за да заеме нейното място.
— Това е номер. Някой самозванец е сложил бронята му и язди коня му. Я виж, ето го и Черния принц…
— Точно така — обади се Жермен. — Черния принц, който обсъжда нещо с конника с доспехите на Маклаклън! Това е самият той, казвам ви. Бил съм се рамо до рамо с него и знам как язди. Знам всяко негово движение. Вие двамата съсипахте замъка ми!
Гневът му не трогна ни най-малко Симон.
— Сам признахте, графе, че познавате Маклаклън, защото сте яздили заедно, но сте предпочели да обсебите неговия замък. Маклаклън бе повел армия срещу вас, преди да се появим ние. Сега просто е дошъл Черния принц. Бъдете благодарен за хората и оръжието, които ви докарах, за да удържите крепостта!
Докато тримата се караха, Даниел усети как в нея се надига безумно сладка надежда, граничеща с екстаз. Изгаряше от желание да се спусне към прозореца и да огледа добре човека, яхнал коня на съпруга й, но не можеше да го направи, докато не остане сама.
— Към портите се приближава пратеник! — съобщи Ланглоа.
— Чувате ли какво вика? — попита Симон.
— Да, чувам! — възкликна Жермен. — Казва, че крал Едуард ми обещава благородна смърт чрез обезглавяване, ако върна графинята невредима! По дяволите, Симон, трябва да предадеш тази жена!
Симон погледна Даниел и очевидно видя възбудата в очите й.
— Ами, сър…
След това пристъпи към граф Кардино и постави длан върху рамото му. Той отвори уста да каже нещо, но издаде само тих стон. По туниката му бликна кръв. Симон бе забил пъргаво и безшумно малка кама в гърдите му. Кардино се строполи.
— Ами неговите хора? — разбесня се Ланглоа.
— Неговите хора… нали са все французи. Те ще се бият за нас. Трябва да престанем да подсмърчаме и да отвърнем на пратеника с дъжд от стрели.
— А Жермен?
Симон погледна към Даниел.
— Засега ще оставим трупа при нея. Нека вонята достигне до ноздрите й.
Щом тръгнаха към вратата, графинята се втурна към прозореца. Наблюдаваше конника, който стоеше с принц Едуард пред английската войска. Изучаваше го, изследваше всяко негово движение, всеки жест. После той вдигна забралото на шлема си. Сърцето й спря да бие за момент. Беше Ейдриън!
Обърна се. Радостта й беше прекалено голяма, за да бъде предпазлива.
— Ейдриън е. И този път ще те убие, Симон. Предай се — ти може и да не знаеш какво е милост, но той знае.
— Остави я! Имаме по-важна работа! — озъби се Ланглоа.
Но Симон се спусна срещу Даниел, сграбчи я за косите и я дръпна към себе си.
— Аз ще остана жив и ти ще бъдеш моя. И тогава ще се наслаждавам на всеки агонизиращ вик на устните ти…
Блъсна я, но тя успя да запази равновесие, изправи рамене и рече предизвикателно:
— Не, Симон, аз ще остана жива! Ейдриън също ще остане жив!
Младият мъж пристъпи заплашително към нея.
— Крепостта трябва да се защитава! — изрева Ланглоа и най-сетне Симон отклони яростния си поглед от графинята и напусна стаята.
Вратата се затръшна, резето падна. Даниел се взираше след мъжете, изпълнена с безумно щастие… и ужас. Стените тук бяха високи и дебели. Замъкът беше във великолепно състояние. Обсадата можеше да продължи седмици…
Ейдриън не бе имал причина да изучава замъка Кардино досега, тъй като не му се бе налагало да потушава бунтове тук. Без съмнение наваксваше този пропуск със стиснати челюсти, защото в строителството не се забелязваха никакви слабости. Освен това бе обграден от високи девет метра стени, а подвижният мост бе вдигнат.
Глашатаят от другата стена преди малко бе предал отговора на французите. Според него граф Жермен бил мъртъв, а крепостта била завзета в името на краля на Франция. Графиня д’Авил пък планирала да избяга от Англия и да се върне в родината си.
Ейдриън помнеше онези ужасни няколко секунди, през които се бе усъмнил в съпругата си. Но сега вече й вярваше, каквито и лъжи да говореха Симон и Ланглоа. Сърцето го болеше. Молеше се тя да не се съпротивлява прекалено, за да не пострада. А той щеше да намери начин да убие мръсното копеле. Дори с риск за собствения си живот.