— Не се притеснявай, приятелю — обади се Едуард. — Атакуваме веднага!
— Стрелите не могат да проникнат през камъка — отвърна Маклаклън и свали забралото. — Не виждам никакви пукнатини.
— В замъка има верни на баща ми слуги, които са успели да се измъкнат. С тях ще начертаем плана.
— И все ще намерим някое слабо място! — съгласи се графът.
— Стрелци! — изрева принцът.
Това даде началото на атаката.
Ейдриън се беше бил години наред с принца и с мнозина от неговите хора. Заедно се бяха справяли винаги много добре. Сега над стените запрелитаха пламтящи стрели. От време на време чуваха виковете на улучени защитници. След първоначалния залп пехотинците закараха стенобойна машина до подвижния мост. Тъй като видя, че враговете се готвят да залеят хората му с врящо олио, Ейдриън ги призова да се оттеглят. В мига, в който англичаните се дръпнаха на безопасно разстояние, стрелците заеха отново местата си и заляха крепостта с нов дъжд от стрели.
Това продължи през целия ден. Атака, оттегляне, атака, оттегляне. Изгубиха съвсем малко хора.
Но бяха далеч от пробив в защитата.
През нощта Ейдриън крачеше край стените и се взираше в замъка. Мускулите му бяха сплетени на възли от напрежение, умът му препускаше тревожно. Къде ли беше Даниел сега? Гневът и страхът му ставаха неконтролируеми. Как щеше да изтърпи времето, необходимо за осъществяване на пробив в стените, след като всеки миг щеше да се пита какво ли прави в тоя миг с нея Симон.
— Владетелю Маклаклън! — Насреща му бързаше Сър Джордж.
— Да, сър Джордж, някаква вест ли носиш?
Той се усмихна.
— Не за пробив в стените, Ейдриън, но пак е хубава. Твоята съпруга е добре.
— Слава на Бога! — промълви с облекчение младият мъж. — Как разбра?
— Едно от момчетата в кухнята, което носело водата за къпане, се измъкнало от замъка преди спускането на подвижния мост. И това не е всичко.
— Да?
Сър Джордж се усмихна още по-широко.
— Тя е добре, и ъъъ… сексуално защитена… поне засега.
Маклаклън се намръщи, сърцето му се сви мъчително.
— Откъде знаеш? Първата работа на Симон вероятно е била да я изнасили.
— Да, но очевидно решил да го направи точно когато наблизо имало вряща вода и… Ами, засега функциите му в тази област са прекратени.
— Ами Ланглоа? Той нямаше търпение да анулира брака ни, за да се ожени за Даниел.
— Симон е от рода Валоа и очевидно има по-висок ранг от неговия.
Въпреки страха и мъката си, графът погледна към замъка, изпълнен със задоволство.
— Значи му е обгорила…
— Да, казано без заобикалки, Ейдриън, случаят е точно такъв.
Младият мъж понечи да се разсмее, но се сепна и се извъртя рязко.
— А Симон не й ли е направил нещо за отмъщение?
— Възнамерява да го направи, когато му дойде времето.
Маклаклън настръхна, макар че си повтаряше непрекъснато да запази самообладание и да не се хвърли да разбива с глава каменната стена.
— Трябва да съборим тези стени!
— Да, владетелю Маклаклън, трябва!
Оставиха трупа на граф Жермен при нея през цялата нощ. Даниел го покри с ленения чаршаф от леглото, но въпреки това не можеше да откъсне поглед от него.
Мухите прииждаха. Бръмченето им започваше да я подлудява.
Призори чу викове. Англичаните бяха започнали да обстрелват крепостта с катапулт и навън се носеха агонизиращите крясъци на ранените. Загледа се, и това погълна вниманието й до такава степен, че не чу отварянето на вратата. Разбра, че Симон е зад нея едва когато я дръпна грубо, за да я завърти с лице към себе си.
— Ела, миледи, отиваме на крепостната стена. Да видим какво ще направи принц Едуард, като те види там, и дали ще продължи да обстрелва! Ако ти е останала капка здрав разум, ще кажеш, че си тук по собствена воля и възнамеряваш да се омъжиш за мен.
— Никога няма да кажа подобно нещо!
— Вече се убеди колко съм сръчен с ножа. Или ще говориш каквото ти наредих, или ще умреш.
Вплете пръсти в косите й и я помъкна със себе си. Даниел смяташе, че ще може да се съпротивлява, но болката беше ужасна. Задърпа я надолу по стълбите, след това през двора към бойниците. Чу викове сред англичаните и пороят от стрели изведнъж секна. От мястото си виждаше строената английска войска и застаналите отпред принц Едуард и Ейдриън.
Симон я стисна болезнено за ръката и я придърпа още напред.
— Гледайте, англичани! Лейди Даниел д’Авил! Стои тук по собствен избор! А аз твърдя, че ти, който си в доспехите на Маклаклън, си само едно чучело. Ако съпругът на дамата беше жив, той трябваше да се приближи, за да му каже тя, че е дошла тук по своя воля, че е моя любовница и ще ми стане съпруга. — После вече тихо, рече на стрелците по стената: — Бъдете готови!