Выбрать главу

— Да, миледи.

Това бе всичко, което каза.

— Не мога да си обясня какво се е случило със Симон — промълви със съжаление младата жена. — Кълна се, той не беше такова чудовище преди. Но понякога хората се вманиачват. Той изглежда смяташе, че като Валоа има право на по-големи богатства. Може би тази мисъл не му е давала мира. Наистина, Ейдриън, той се оказа лош човек, но народът ни не е такъв. Французите са добри, талантливи, работливи, чаровни…

— Даниел, любов моя, спорът между крал Едуард и крал Жан няма да приключи, защото Едуард може би също се вманиачва! Аз имам много прекрасни съюзници-французи. Майка ти беше едно от най-красивите, интелигентни и мили създания, които съм виждал, а тъй като ти самата си французойка, любов моя, никой не може да ме убеди, че французите не са сред най-прекрасните хора.

Графинята се усмихна.

— Толкова се страхувах, че Симон…

— Изобщо не ме е докоснал! И аз никога не съм те предавала.

Ейдриън поклати глава.

— Изобщо не съм се притеснявал за това. Но ти наистина ли си го попарила?

— Да.

— След като съм се спречквал с теб толкова пъти, би трябвало да знам колко си добра. Държала си се умно… и глупаво. Той можеше да ти отмъсти по ужасен начин и аз да бъда напълно безсилен.

— Не го направих нарочно. По една случайност точно в този момент чайникът с врялата вода се оказа в ръката ми. Той беше убеден, че ти си мъртъв и че ще се ожени за мен. Тогава щеше да има възможност да ми отмъщава на воля. Но не желаеше съпругата му да бъде цялата в белези.

— Слава Богу, всичко свърши! И няма защо да тъгуваш. Повярвай ми, Даниел, Симон заговорничеше с Арманяк срещу Едуард. Изобщо не му пукаше какво причинява на собствения си народ.

— Трябва да ме разбереш, Ейдриън. Някога дадох обет на майка си и той е свещен за мен. Но вярвам, че съм го изпълнила, като предупредих крал Жан за планираното убийство.

— Едуард никога не е давал заповед на когото и да било да убива крал Жан.

Младата жена кимна.

— Страхувах се, че дори да можеш, не би дошъл да ме спасиш.

— Винаги ще те спасявам! Но изобщо не се бях сетил за възможността под крепостта да има тунели. Ако не беше казала онези думи за Авил, може би никога нямаше да науча за тях. Бях почти полудял от тревога и безсилие, тъй като не можех да се добера до теб.

— Разбрах, че отдолу има нещо, тъй като Симон все ми обясняваше как съм могла да бъда измъчвана там. Представяш ли си! Толкова години те мразих за случилото се в Авил. Но ако не беше Авил, майка ми никога нямаше да срещне Робърт, баща ми.

Сега беше подходящият момент да й каже, но не можа. Не още. Прекалено хубаво беше просто да бъдат заедно, облъхнати от една толкова дълбока и прекрасна любов. Не му даваше сърце да развали изпълнения с нежност момент.

Притисна я към гърдите си. Може би някой друг път. През някоя студена зимна вечер у дома в Шотландия или в Гаристън, седнали пред огнището…

Тогава щеше да й каже истината. Не сега. Сега искаше само да се наслаждава на присъствието й и да я обича.

— Всичко приключи, Даниел. Ланглоа вероятно ще си изгуби главата. Принц Едуард обаче ще бъде милостив към тези, които само са следвали заповеди. Симон вече е мъртъв.

Графинята потрепери.

— Не желая да говоря повече за него. Искам само да ме прегръщаш.

Любиха се по-интимно от когато и да било досега, тъй като този път си шепнеха и любовни слова.

Не отседнаха за през нощта, след като слязоха на английския бряг, а препуснаха веднага към кулата, в която живееше кралицата. Завариха я сама, с бебето на ръце.

Тя допря устните си с показалец и вдигна ръка.

— Вестта за поредната ти голяма победа, пристигна преди теб, владетелю Маклаклън. Ние, разбира се, сме благодарни, че ни служиш.

— Нямаше да го направя без моята съпруга — отвърна младият мъж.

Кралицата вдигна поглед и изви вежди, след това сведе очи към Робърт, който вече се унасяше. Заговори му, като продължаваше да го люлее.

— Баща ти мисли, че русите ти косички са от него! — възкликна Филипа, като се усмихна на момченцето, което изгука в отговор. — Тогава значи не е видял малкия белег на дупенцето? Разбира се, и двамата ти родители вероятно не са имали възможност да огледат задника на краля и следователно няма откъде да знаят, че този белег е наследствен. Не може да се каже, че майка ти прилича на Плантагенетите! Слава на Бога за дребните милости, които в някои случаи спасяваха гордостта ми!

Маклаклън погледна тревожно съпругата си. Вече се проклинаше, че не й беше казал истината. Последното, което бе предполагал обаче, беше, че кралицата ще заговори така прозаично по този въпрос веднага след завръщането им! Даниел обожаваше майка си и легендата за английския рицар, Робърт, когото смяташе за свой баща.