Графинята съзерцаваше кралицата с широко отворени очи и съвсем пребледняла.
Филипа й намигна, изправи се пъргаво с бебето в ръце, приближи се и го подаде на майка му.
— И двамата трябва да се научите да бъдете по-внимателни с подобни скъпоценности! — смъмри ги тя и целуна младата жена по бузата. — Бедничката, изглеждаш толкова шокирана! Мислех, че светът отдавна знае истината за твоето раждане. Кралят е много добър съпруг и ме обича. Но има своите слабости. Не познавах майка ти, а когато ти дойде да живееш при нас, тя вече беше мъртва, затова не беше възможно да я намразя. Ти израсна в семейството ми и си ми като дъщеря. Ейдриън, помогни на съпругата си. Долната й челюст почти падна. Настани я да седне и вземи бебето. Не й позволявай да го изпусне.
Графът пое Робърт. Кралицата го погали по бузката и се изнесе от стаята.
Даниел го изгледа. Започна да отстъпва. Цялата трепереше. Ейдриън побърза да остави сина си в люлката и я последва. Постави дланите си върху раменете й.
— Ти си знаел!
— Принц Едуард ми каза, когато преплавахме Ламанша на отиване към замъка Кардино. Той те обича. Имаше намерение да направи на пух и прах крепостта. Даниел! — Завъртя я, за да вижда очите й. — Даниел, знам колко те боли! Знам как си се съпротивлявала срещу Едуард през всичките тези години, как си го мразила, задето те е принудил да дойдеш в Англия и задето те даде на мен… Ти тачеше паметта на човека, когото смяташе за свой баща, беше лоялна на крал, когото смяташе за свой. Моля те, няма причина да страдаш толкова! Едуард е велик владетел, мъдър, смел и милосърден.
— Аз не мразя Едуард! — успя да промълви младата жена.
— Какво има тогава?
Тогава тя избухна в смях, което го разтревожи още повече. Притисна я към гърдите си, като опитваше да я успокои.
— Даниел, Даниел…
— О, Ейдриън! Аз съм добре! Добре съм! Само дето… Майка ми… Проклетият обет да почитам краля! Ейдриън, тя трябва да е имала предвид Едуард. Преди да умре, сигурно е искала да ми каже да отдам верността си на Едуард, моя баща! Ейдриън, просто толкова, толкова съжалявам! През всичките тези години… Всичко, в което вярвах… Всичко, което правих… Войната, която водих и с теб! А Едуард ми е бил баща! Ейдриън, като си помисля само за плановете и заговорите в името на крал Жан! Ами болката, която си причинявахме един на друг…
— Заслужаваше си! — промълви Маклаклън. — А на всичко това може да се гледа и по друг начин. Английските крале от векове имат земи и във Франция. Кралските семейства са вече така смесени, че е трудно да се каже кой какво има право да наследи!
— Не го вярваш! — възкликна Даниел, като се усмихна и разтърси глава. — Ти винаги ще се биеш за Едуард.
— Винаги ще се бия за теб!
В усмихнатите й очи блеснаха сълзи.
— В такъв случай, струва ми се, най-сетне можем да обявим примирие.
— Да, можем. Но трябва да знаеш, че сега повече от всякога съм благодарен на Авил. Че на времето падна и че те има теб.
Бебето се разплака, а младата жена се засмя.
— Ами аз колко съм благодарна! Без усилията на твоя военен ум Робин нямаше да съществува!
Сложи бебето в леглото при тях. То остана помежду им, докато заспа. Тогава Ейдриън го вдигна и рече:
— Струва ми се, че косата може и да е на Плантагенет.
— Очите със сигурност са на Плантагенет.
— Според мен в тях има и малко ярко френско зелено — произнесе се Маклаклън, докато поставяше внимателно спящото си дете в люлката.
След това легна отново при своята съпруга и я прегърна.
— О, Ейдриън! Колко пъти съм се разкъсвала между любовта си към теб и желанието да ти бъда вярна и дълга си към крал Жан. Не съм искала да предавам Едуард, но чувствах, че трябва да защитавам корена си. Представяш ли си! И през цялото това време всъщност съм… — Въздъхна тихичко. — Не можех да рискувам да убият Жан.
— Крал Едуард никога не би простил подобно хладнокръвно убийство. И ти го знаеш. А твоят Жан също е добър човек, благороден, мъдър и горд дори в пленничеството. Много му се възхищавам.
— И въпреки това… — Красивите й очи се втренчиха напрегнато в неговите. — Толкова често ти причинявах болка!
— Аз също. Но те обичам. С цялото си сърце. Разбира се, сега ми е приятно да знам, че всъщност си дала обет да пазиш крал Едуард. Би трябвало вече да се държиш много по-добре.
— Да се държа по-добре!
Очите й мятаха светкавици и Ейдриън се засмя. Изуми се, като усети, че трепери. Толкова беше благодарен, че я има, че е с нея и че тя го обича така, както той нея.