— Всъщност ти винаги ще защитаваш страстно това, в което вярваш!
— И лошо ли е?
— Не, това е едно от нещата, които обичам в теб. Наистина те обичам, Даниел. Толкова много.
— О, Ейдриън! Да знаеш само на колко неща у теб се възхищавах аз, за колко неща те уважавах дори когато опитвах да те мразя! Често те ревнувах, без да си давам сметка, желаех те, но не знаех как да те имам.
— Любов моя, имаш ме за цял живот.
Младата жена се усмихна подканящо. Той сведе глава, за да я целуне, и щом устните им се докоснаха, огънят лумна…
— Край на разговорите за крале! — рече Маклаклън.
— Миналото беше тяхно…
— А бъдещето е наше!
— Кралят си получи своето. След като се погрижихме за неговото удоволствие, сега ще помислим за нашето.
Даниел кимна. Усмивката й бе все така подканяща и изкусителна. Обви ръце около врата му.
И бъдещето им започна през тази нощ.