Даниел се научи да язди майсторски. Когато навърши десет години, настоя, че вече е прекалено голяма за пони и има нужда от хубав кон. Дадоха й една много специална кобила, дар от далечния братовчед на майка й — Филип, крал на Франция.
Той пристигна в Авил с големи церемонии. Оказа се поразителен човек, въпреки че й се стори стар. Появи се заобиколен от всевъзможни васали и всички в замъка, включително и англичаните, се впуснаха лудо в подготовка за посрещането.
Монтейн помагаше на Даниел да си сложи фината копринена долна риза и обрамчената с кожа туника с цвят на слонова кост. Дори чорапите й бяха копринени през този ден, а косата й беше украсена с цветя. Преди да влезе в голямата зала, където я бяха повикали, тя поспря за момент, а щом прекрачи прага, се усмихна до уши в отговор на елегантната усмивка на краля от династията Валоа.
— О, братовчедке! Това дете може да надмине дори вашата несравнима хубост — заяви той.
— Благодаря ви, милорд — отвърна тихо Леноре.
Филип се приближи до момичето и обхвана главата му между дланите си. После се наведе.
— Ако някога имаш нужда от мен, малка братовчедке, помни, че е достатъчно само да ме призовеш!
Даниел кимна, без да знае какво да отговори за първи път в живота си, щастлива от вниманието на великия човек.
— Донесъл съм ти нещо — продължи той. — Една кобила. Достатъчно голяма за момичето, което бърза да порасне и да се превърне в жена. Отиди да я видиш.
Леноре се спусна стремително към краля, прегърна го и го целуна по бузата, която проява на привързаност му достави видимо удоволствие.
— Хайде! Името й е Звезда. Двете ще се разбирате много добре, сигурен съм.
Даниел изхвърча към конюшнята. Кобилата беше едра и красива, със звезда на челото. До нея веднага застана един коняр. Момичето потупа животното по носа. Щом се появи Монтейн, за да й каже, че вече е късно, Даниел настоя да отиде да благодари на краля.
Когато понечи да влезе в залата, си даде сметка, че майка й и Филип обсъждат нещо сериозно. Говореше кралят, а Леноре крачеше нервно.
— Той нарушава всички споразумения, тръгва отново срещу мен и е твърдо решен да бъде признат за крал на Франция! — казваше Филип, силно развълнуван. — В момента се готвим за война. Той никога няма да превземе Париж, кълна се! Ще го победя и ще го принудя да се оттегли в най-далечните краища на собствените си имения! Само ако се беше съгласила да се омъжиш за Роджър! Или да ми беше позволила да сгодя детето с някой френски благородник! Някой, който ще ми стане силен съюзник срещу проклетия ми братовчед!
— Филип! Веднъж вече опитах да се боря срещу него. Тогава ти осигурих доста време!
— Аз съм крал на Франция! — изрева гостът. — И твой роднина. Аз ще наредя за кого да се омъжиш! Както и на момичето!
— Можеш да нареждаш каквото си искаш, но ако не снижиш гласа си, войната ще избухне още тук и сега. Това място е пълно с верни на Едуард мъже, гасконци и англичани! Ще изгубиш, ако се наложи да се биеш. Трябва да бъдеш предпазлив!
— Не съм убеден, че това има значение! — заяви ядосано Филип. — Зад гърба ми стои цяла армия!
Леноре въздъхна дълбоко.
— Филип, моля те! Поставяш ме в опасност. Дай ми възможност да го обмисля!
— Трябва да вървя, но ще се върна, преди да ме е атакувал! Леноре, досега дъщеря ти трябваше да е сгодена! Защо се колебаеш?
— Не съм намерила подходящия мъж, който да задоволи мен самата, Господ и двама враждуващи крале!
— Единият от нас в най-скоро време ще поеме тази работа в свои ръце!
— Филип! Моля те…
— Леноре, тази нощ те напускам! — Даниел все още се криеше зад вратата, когато кралят целуна майка й по бузите. — Задължен съм ти за тогава. Ти ми купи време срещу онова зло копеле! Но не забравяй — аз съм кралят на Франция!