Наистина беше едва на десет години, но колко често сгодяваха дори бебета. Само след няколко години, които щяха да изминат неусетно, щеше да става за женитба, а съпругът й несъмнено щеше да се нуждае от всичката сила и мъжество на света. Беше длъжен да внимава. Даниел не трябваше да бъде омъжена като негово дете, а като кралска повереница. Трябваше му достатъчно силен сам по себе си човек.
Човек със стоманена воля.
Човек, който не познава значението на думата „предавам се“.
Глава 3
25 август, 1346
Креси
— Принцът е повален! Мили Боже, Едуард! Уелският принц е повален!
Ейдриън се биеше само на няколко крачки от своя господар и приятел Едуард, най-големия син на Едуард III. Извъртя се и се стрелна по окървавеното бойно поле.
Битката бе продължила дълго.
Англичаните бяха слезли от корабите на югоизток от Шербург при Сейнт Вааст ла Хог след устремно пресичане на Ламанша. Бяха им необходими обаче шест дни, за да се прегрупират и да потеглят към Париж през Шербург. Щом стъпи на суша, кралската армия се раздели на три. Едуард, Уелският принц — който бе посветен в рицарство от баща си при стъпването на твърда земя — застана начело на авангарда, кралят оглави централната линия, а командването на ариергарда бе поверено на граф Нортхамптън.
Англичаните безмислостно рушаха, грабеха, плячкосваха и пленяваха благородници, за да ги пускат след това срещу откуп. Филип бе взел величествения боен флаг на Франция от почетното му място в абатството Сен Дьони и бе призовал своите рицари и васали да изпълнят дълга си, като защитят страната от наглите нашественици.
В един момент френските и английски войски се движеха успоредно; единственото, което ги делеше, бе Сена. После Филип се измъкна и замина за Париж. Англичаните продължиха на север, тъй като Едуард бе решил твърдо да се срещне с фламандските си съюзници.
Преходът бе изнурителен — изминаваха по шестнайсет мили дневно, въпреки стремителните атаки на френските патриоти. Когато наближиха съвсем фламандските си съюзници, непрекъснато нарастващата френска армия започна да оказва още по-силен натиск.
Английският крал търсеше упорито брод и най-сетне откри по-плитко място. Щом прекосиха реката, последва нов сблъсък с неприятеля, в който французите понесоха тежки загуби и се оттеглиха.
В продължение на изпълнени с напрежение часове англичаните очакваха подновена атака. Филип обаче поведе войските си обратно към Абвил и прекара там нощта срещу 25 август.
Още от зазоряване англичаните не изпускаха от поглед околностите. Без да се отделя от принц Едуард, Ейдриън слушаше стратегическия план. Гората на Креси щеше да подсигури задната им линия. Трите дивизии трябваше да се строят по хълма. Село Вадикур щеше да пази левия фланг.
Французите и техните съюзници ги превъзхождаха значително по брой, но англичаните имаха много добри пълководци, бяха изключително дисциплинирани и използваха някои тактики, които бяха научили при своите поражения. Най-отпред изкопаха дълбоки дупки, които да хванат в капан невнимателните. Шотландският крал Робърт Брус ги беше използвал при победата си при Банокбърн. Огромни очаквания възлагаха и на стрелците; според плана атакуващите неприятели трябваше да бъдат засипани със стрели и в объркването си да изпопадат в траповете, преди да се стигне до ръкопашен бой.
Първи по плана на французите се включваха високоуважаваните генуезки арбалети. Точно в този момент обаче заваля. Те наистина бяха опитни бойци, но редиците им се разклатиха, когато англичаните ги засипаха със смъртоносна градушка от стрели. Подкрепления се втурнаха напред, докато генуезците опитваха да се оттеглят или да заредят, отново тежкото си оръжие.
Стана така, че френските коне разбиваха черепите на собствените си съюзници в настъпилото объркване и хаос.
Все пак част от войската успя да си пробие път напред и да тръгне нагоре по възвишението. Ейдриън се биеше здраво и неукротимо, впрегнал всичките си умения и сили. Ризницата му тежеше, но бе свикнал с нея. Тя беше дело на един от най-добрите майстори на брони — лично кралят се беше погрижил да бъде предпазван от най-сигурното. Металните брънки и плочки отбиваха ударите от жизнено важните части на тялото. Стоманените върхове на металните ръкавици осигуряваха допълнително оръжие, в случай че мечът бъде избит от ръцете му. Шлемът пазеше черепа, забралото — лицето… и понякога му пречеше да вижда добре. Днес обаче тренировките му свършиха много хубава работа дори срещу по-зрелите мъже с по-яки гърди и рамене.