Спорът продължи. Най-накрая кралят отстъпи и вдигна ръка.
— Чуйте! Шестима от най-важните мъже в града трябва да дойдат при мен. Гологлави и боси, с въже около врата и ключовете от крепостта в ръце! Към останалите жители ще проява милост. Тези шестимата обаче ще бъдат мои и аз ще правя с тях каквото намеря за добре!
Посланието бе предадено в Кале. Ейдриън крачеше пред стените на града и сърцето му се сви от воя, който се понесе оттам.
Но не след дълго се появиха шестимата най-влиятелни граждани.
Дойде и Едуард, заобиколен от своите барони. Семейството му също беше там. После се събра цяла тълпа.
Ейдриън си проправи път. Молеше се в крайна сметка кралят да прояви милост към шестимата. Бедните голи до кръста мъже приличаха на живи трупове, тъй като ребрата им се брояха под тънката кожа.
Те паднаха на колене пред Едуард. Един заговори от името на всички и обясни убедително, че са дошли, за да бъде пощадено населението на Кале, което и без това вече е изстрадало много. Поставяха живота си в ръцете на краля и молеха за милостта му.
Настана гробна тишина. И тогава прозвучаха женски ридания. Изглежда смелчаците от Кале бяха трогнали не едно сърце.
Но не и краля.
— Аз вече проявих милост! — изрева той. — За Бога, казах ви, че няма да променя мнението си по този въпрос!
Ейдриън, Уолтър Мани, Ралф Басет и мнозина други пристъпиха напред.
— Кралю… — започна младият мъж, но Едуард побърза да го прекъсне.
— Владетелю Маклаклън — заяви той с подигравателна нотка в гласа, като имитираше шотландския акцент, — много неща съм готов да ти дам, но те предупреждавам да ме оставиш на мира сега! Същото се отнася и за теб, Уолтър. Тези шестимата са мои. Повикайте палача! Искам главите им да хвръкнат на минутата!
В този момент тълпата внезапно се раздели. Кралицата, силно наедряла от поредната си бременност, застана пред своя съпруг. Падна пред него на колене в знак на смирение и всички притихнаха.
Филипа вдигна очи. Лицето й бе обляно в сълзи. На Ейдриън никога не му бе изглеждала толкова красива.
— Милорд! Съпруже! Следвала съм те в много кампании с риск за моя живот и за живота на децата ти. Пътувала съм из бурни морета и по неравни пътища. Никога за нищо не съм те молила. Но сега те моля! Умолявам те, в името на Христовата кръв, пощади тези мъже!
— Боже мили, миледи, бих желал сега да си си у дома. Не бих ти отказал…
Кралят прекъсна за момент мисълта си. Ейдриън видя, че се е загледал някъде над главата на Филипа, зад приведените обречени мъже от Кале. Намръщи се и опита да си представи точно накъде се взира Едуард.
Гледаше към децата. Към Джон, който се бе превърнал в красиво момче, и към дъщерята на Робърт Оксфордски.
Маклаклън изпита странно усещане. Толкова приличаше на майка си. Беше висока за възрастта си и изключително красива с гарвановочерните си коси и зелени очи. Винаги нещо го жегваше в сърцето, когато си спомняше за Леноре; бяха я победили, но всеки мъж от техните редици, дори най-младите като него самия, се бе влюбил мъничко в нея.
Въпреки това му се стори странно, че кралят се взира в нейната дъщеря тъкмо сега.
След миг Едуард насочи отново вниманието си към кралицата и взе дланите й в своите.
— Миледи, признавам, че ти дължа извънредно много и че не си ме молила за нищо. Никой друг не би могъл да ми повлияе, но на теб не мога да откажа, колкото и да е справедлив гневът ми!
И се обърна. Веднага се надигнаха радостни възгласи и хората започнаха да скандират името на кралицата и да я благославят.
Филипа се изправи разтреперана и изумена, че все пак бе успяла да промени намеренията на краля.
Двамата палачи, все така с качулки на главите, се отдалечиха.
— Станете, станете! — обърна се тя към шестимата граждани на Кале.
Те обаче не бяха в състояние да го направят.
— Помогнете ми… — промълви Филипа. Погледът й падна върху Маклаклън. — Ейдриън, моля те…
Едва сега той осъзна, че до този момент бе стоял като вкаменен на мястото си, вторачен в дъщерята на Робърт Оксфордски.
Отърси се и се спусна към кралицата. Пощадените вече я благославяха през сълзи и опитваха да й целуват ръцете.
Тогава се приближиха и други. След като свалиха въжетата от вратовете им, Филипа ги увери, че могат да отидат в покоите й, за да бъдат нахранени и облечени.
После тълпата започна да се разпръсква. Ейдриън остана на поляната. Взря се в Кале, а след това обърна очи към кралското жилище.
И внезапно тя се появи. Изумрудените й очи бяха като две ками, готови да пронижат сърцето му.
— Миледи? — прошепна той и се поклони донякъде на шега.
Даниел не отговори, само се завъртя на пети, сякаш беше най-царственото създание на света.