Ейдриън се позасмя тихичко и се обърна да си върви. Беше доволен от изминалия ден. Най-сетне бяха измолили милост от краля; Кале бе паднал. Той беше млад и светът лежеше в краката му.
През тази нощ не мисли за момичето с изумрудените очи. Тогава още не знаеше, че щеше да дойде време, когато нямаше да може да я забрави.
Никога повече.
Глава 5
Когато най-сетне се прибраха в Англия, Даниел разбра, че за нея са отделени няколко стаи в кралските покои. Лейди Жанет и Монтейн продължиха да й служат. Пристигна също така и д-р Кутен, поканен от краля за неин личен учител и наставник. Чувстваше се щастлива отново да е сред своите хора от Авил и въпреки решението си да остане поданица на френския крал, неусетно започна да си създава приятели и в английския двор. Доста от придворните дами се държаха мило с нея, заинтригувани от историята й и готови да я вземат под майчинското си крило. Компанията на кралския син Джон определено й доставяше удоволствие, а той очевидно си даваше сметка колко й е мъчно за Авил, затова й позволяваше да учи заедно с него в полето и да се възползва максимално от знанията и уменията на неговите учители по езда и бой с меч, като аплодираше от сърце успехите й.
Шотландският крал все още беше затворник на английския монарх. Примирието между французи и англичани не носеше спокойствие.
Дните се превръщаха в седмици, седмиците — в месеци. Минаха години. Даниел вече бе почти на четиринайсет, когато смъртта надвисна и над най-смелите английски воини. Черната смърт. Тя бе опустошила Ориента, бе съсипала Европа. Сега бе дошъл редът на Англия и нямаше човек, който да не се страхува от нея.
Единствената защита за кралските особи и аристокрацията бе да избягат в дълбоката провинция. Може би именно това бе причината кралят да реши, че най-после е настъпил моментът Даниел да види английските си имения, земите на баща си и Гаристън.
Макар за нея домът да си оставаше Авил и да смяташе, че един ден ще се върне там, тя нямаше нищо против да ги види. Освен това си даваше сметка, че когато се е омъжвала, кралицата е била по-млада от нея, затова с радост се измъкваше от двореца, тъй като знаеше, че Едуард — който засега твърдо отказваше всички предложения за ръката й — можеше всеки момент да я използва като брачна пионка. А ако не я виждаше, може би по-рядко щеше да се сеща за нея.
Беше неприятно изненадана обаче, че за неин придружител е избран владетелят Маклаклън. Откри този досаден факт, когато го срещна в коридора в Уинчестър заедно с лейди Джоана, една от особено милите, прекрасни и приятни придворни дами на Филипа. Двамата се смееха и се шегуваха като най-близки приятели. Даниел спря зад една колона, изумена, че тази чудесна и нежна жена може да бъде привлечена от Маклаклън.
— Няма да отнеме много — Гаристън е само на ден езда оттук. Представяш ли си, Джоана! Аз се бия като лъв на бойното поле, нямам равен в турнирите, и за всичко това съм възнаграден да бъда бавачка на някаква си арогантна млада графиня!
— Ейдриън, тя вече не е дете. А възпитана и интелигентна млада дама. При това красива!
— Да, истинска дъщеря на майка си! С тези очи на магьосница! Според мен се мисли за кралица.
— Ейдриън! Тя живее сред вражда. Изгубила е и двамата си родители.
— Миледи, това се случва доста често.
— Съжалявам, за момент забравих твоето минало, тъй като ми се струва, че сме заедно откакто се помним. Колкото до графиня д’Авил…
— Моята млада повереница, магьосницата?
— Според мен тя е очарователна.
— Защото ти си най-милото същество в целия християнски свят.
— Трябва и ти да бъдеш мил с нея!
— Ще я заведа в Гаристън, както ми е наредено, и ще се върна колкото се може по-скоро. А след това ще представим молбата си пред краля.
Младата жена със светлосини очи и черни коси прокара деликатния си пръст по бузата на воина. Това красиво движение, кой знае защо, развълнува Даниел… или по-скоро щеше да я развълнува, ако обектът не беше Маклаклън.
— Скъпи мой шотландски владетелю! Наистина бих искала да се омъжа за теб. Но…
— Но?
— Знаеш ли, благородни ми земевладелецо, че ти всъщност не ме обичаш истински?
Думите й го изумиха, дори стреснаха. Взе дланите й в ръцете си и се смръщи.
— Джоана, обичам те от толкова време…
— Има разлика между това да обичаш и да бъдеш влюбен.
— Джоана, много мъже и жени биват венчавани, без изобщо да се познават! Помисли само колко несравнимо повече имаме ние с теб!
— Знам. И съм благодарна. Просто ми се иска да…
Не довърши мисълта си и сви рамене.