— Дисциплината е възпитана у мен от подбраните от вас учители, милорд.
— Както и да е, момичето си е моя грижа. Не мога да те оставя да я дисциплинираш. Все пак… — Кралят спря за момент и се изкашля, след което продължи: — Иска ми се да променя тази ситуация.
— Не ви разбирам, Ваше Величество — вметна предпазливо Ейдриън.
— Ах, момче! — Едуард го плесна с длан по рамото. — Вие с девойчето много си приличате, давал ли си си сметка за това? Колкото и понякога да ми се иска и на мен самия да бъда строг с нея, не мога да не се впечатля от темперамента и силния й дух. И верността! Все пак да не забравяме, Ейдриън, тя е прекарала много по-голяма част от живота си отвъд Ламанша. Спомни си как се чувстваше ти самият, когато напусна семейството си в Шотландия. За да служиш на чужд крал.
Маклаклън мълча известно време.
— Аз си оставам верен на Дейвид Шотландски. Въпреки че служа на вас, а той е ваш затворник.
— Аз се отнесох справедливо с него.
— Знам. И затова продължавам да ви служа вярно, Едуард!
— Да ми служиш. Точно това бих искал да обсъдя с теб.
— Така ли?
Маклаклън застана нащрек.
— Искам да ти подаря земя, на която имат право само най-достойните мъже! И съпруга с несравнима красота!
Сърцето на Ейдриън спря за момент.
— От известно време възнамерявам да говоря с вас по повод моята женитба, милорд. Аз…
— От доста време размишлявам върху това — прекъсна го решително Едуард. — Искам да те свържа с лейди Даниел д’Авил. Отговорността за нея предавам в твоите ръце, за да я възпитаваш както намериш за добре. Ако още не си готов да се жениш, можеш да изчакаш. Но крепостта в Гаристън е прекрасна, а земите са сред най-богатите в страната — овцете не могат да се преброят, житото избуява като плевел!
„Да се оженя? За малката зеленоока вещица, която с радост би ми прегризала гърлото?“
— Едуард — промълви задъхано Маклаклън, — имах намерение да ви помоля за ръката на лейди Джоана…
— А, Джоана! Сладка, мила и прекрасна. Но не е за теб, момчето ми! Прекалено е хрисима. Ти имаш нужда от огън.
— И затова ми давате… една млада опърничава жена?
— Момко, не си сляп. Даниел е още дете, но обещава да надмине хубостта дори на майка си. Наистина е избухлива и буйна, обаче така ще поддържа вечно интереса ти. Даниел може и да е млада, но колко момичета се омъжват и по-млади от нея. Тя е вече почти на четиринайсет, а Филипа беше само на дванайсет, когато се венчахме. Не е нужно да се жените веднага, може да изчакаш още няколко години, ако желаеш, но годежът ще ти даде право да управляваш и дамата, и земите й. Което не е всичко, естествено. Граф Гленуд неотдавна почина от чума заедно със съпругата и малкото си дете. Титлата и владенията му остават свободни и аз възнамерявам да ти ги дам като сватбен подарък.
Ейдриън усети как изстива. Повечето мъже биха пълзели по изпочупени стъкла и биха целували кралските нозе само за да чуят подобни слова. Мнозина бяха умолявали за ръката на френската повереница. А какво остава за едно окъсано момченце, чийто баща навремето бе положил такива усилия да обучи и изучи! Това бе предложение за богатство и власт, за каквито дори не бе мечтал. Графска титла! Какво невероятно наследство би могъл да дари на внуците на Карлин Маклаклън…
Но се бе заклел да се ожени за друга…
— Втори път няма да ми бъде направено подобно предложение, Ваше Величество — отвърна тихо той, — но трябва да откажа. Аз обичам Джоана.
— О, синко! Тя ти е просто скъпа приятелка! Съветник, повереник, но не е за теб. Ейдриън, струва ми се, че забравяш нещо?
— Ваше Величество?
— Аз съм кралят. И не съм съгласен да се ожениш за Джоана.
— Ваше Величество, служих ви добре и вярно…
— И точно поради това сега ще мълчиш! Помисли върху моето предложение. Заведи дамата до замъка Гаристън. Като се видим отново, ще поговорим пак. А сега напускайте по-бързо това място! Известията за смъртни случаи зачестяват! Чумата се развихря!
С тези думи Едуард си тръгна.
— Проклет да съм, ако го направя! — обеща на въздуха Маклаклън. — Аз обичам Джоана!
По свой начин той й бе верен с цялото си сърце. Тя беше най-добрият му приятел. Беше мила, любезна, красива. Притежаваше всички желани за една съпруга качества.
А на него му предлагаха една свадливка, която копнееше да му избоде очите. Дивата щерка на Леноре. При това прекалено малка за женитба. Наистина красива. Младата изкусителка явно вече започваше да осъзнава силата си и когато решеше, можеше да омайва, да флиртува, да манипулира и да кара благородниците да я следват с изплезени езици. Беше арогантна и се мислеше за нещо повече от останалите. Единственото привлекателно нещо в предложението на краля бе възможността да я постави на място.