Как ли щеше да се ужаси, като научи, че отсега нататък ще зависи от него?
Но тя щеше да посвети времето си на заниманието да го презира и нервира.
Докато Джоана го обичаше.
И беше дал обет да се ожени за Джоана.
Преглътна мъчително. Да бъде граф…
Глава 6
Най-сетне потеглиха. Времето беше прекрасно, но пътуването обещаваше да бъде отегчително за Ейдриън. Беше свикнал с дългите преходи из неприятелски територии, където все ги бавеха пешеходци и каруци. Сега обаче случаят беше различен. Яздеше със своя оръженосец Дейлин — луничаво петнайсетгодишно момче, което изгаряше от нетърпение да служи и да се докаже. Придружаваха го десет тежковъоръжени конници и още толкова войници, дошли специално от имението в Гаристън за своята господарка. С тях пътуваха лейди Жанет и Монтейн, една шивачка, няколко слугини, някой си доктор Кутен, „внесен“ от Авил, за да продължи да обучава миледи и да управлява домакинството й, и френският готвач, грижил се още за майка й и известен с вълшебствата си. Следваха ги всевъзможни коли и каруци с вещите на миледи и нейните дами. Въпреки че пътуването не трябваше да отнеме повече от един ден, при тези утежнени обстоятелства очевидно щяха да им бъдат нужни два.
Младата графиня изглежда изпитваше не по-малко нетърпение от своя придружител да пристигне, но това също нямаше да ускори нещата. Тя яздеше прекрасна дореста кобила с бяло петно на челото, по-стройна и елегантна от бойните коне, с които бе свикнал Ейдриън. Той отново беше яхнал Матю, а Марк ги следваше с багажа; Люк и Джон бяха останали в Уестминстърския дворец.
Добре, че поне старите римски пътища бяха хубави и лесно проходими, въпреки скорошните проливни дъждове. Ейдриън водеше, но мислите му го погълнаха дотолкова, че скоро Даниел д’Авил се озова пред него. Той се намръщи и пришпори Мат.
— Миледи, задачата на придружителя ви е да ви предпазва!
— В провинцията няма опасности — увери го тя, без да забавя темпото и почти без да обърне глава към него.
Ейдриън заби токовете на ботушите си в Мат и се изравни с кобилата.
— Главорези, крадци и недобронамерени хора се намират навсякъде, миледи.
— Аз не съм виждала такива. Освен тези, на които бе наредено да ме придружават.
— Миледи, не можете да си представите какви зли хора има, затова ви придружава отряд въоръжени мъже!
— В такъв случай моят ескорт от въоръжени мъже може да ме предпази еднакво добре, независимо дали яздя метър и половина по-напред или по-назад.
Ох, само веднъж! Само веднъж да му паднеше в ръцете и да я метне на коляното си! Един-единствен път!
Бореше се с нокти и зъби да запази спокойствие и самоконтрол.
— Движете се зад мен, миледи. И ако възнамерявате да причинявате дори най-незначителни неприятности, бих искал да ви припомня, че тук командвам аз, а не кралят.
— Не говорете абсурди — отговори невъзмутимо тя. — Никога не бих се скрила зад английския крал.
— Имате късмет, че тогава той дойде да ви спаси, в противен случай щяхте да усетите силата на гнева ми.
Двамата яздеха почти успоредно. Даниел обърна леко глава към него. Изумрудените й очи се присвиха с презрение.
— Нямаше да ме докоснете, милорд.
— И защо?
— Защото съм графиня.
— А аз съм граф.
— Но аз съм повереница на краля.
— А! Значи все пак опитвате да се скриете зад него!
— Никога не се крия зад никого, милорд!
— Тогава ми кажете истината. Вие ли ми напълнихте ботушите с мед?
Даниел не отговори веднага.
— Да, в известен смисъл. Всъщност стана непреднамерено.
— Медът се озова по случайност в ботушите ми?
— Да.
— Също като черния пипер във виното ми?
Това я стресна малко, но тя се окопити бързо.
— Историята с пипера стана доста отдавна. Тя не беше случайност. Не крия обаче, че гледам на вас като на неприятел. Затова би трябвало да проявите здрав разум и да стоите по-далеч от мен!
— Защо? Просто ще сипя черен пипер в чашата с мед и мляко, която пиете преди лягане, и ще насиня здраво благородния ви derriere2, ако продължавате да ми създавате трудности.
— О, ще продължа да ви ги създавам!
— Защо?
— Защото сега съм тук по ваша вина!
— Не разбирам…
— Авил е прекрасна и непревземаема крепост. Майка ми щеше да издържи, докато Филип й дойде на помощ, ако не бяхте вие!