— Вие не бяхте там по това време, миледи.
— Не, но знам, че вие сте причина за падането на Авил и сте станал и любимец на краля благодарение на разрушението на моя дом.
— Домът ви никога не е бил разрушаван и вие несъмнено сте наясно с този факт. Кралят навремето забрани всякакви издевателства както срещу вашата майка, така и срещу града.
— Той я направи своя затворничка и я принуди да дойде в Англия!
— Където тя се омъжи за баща ви и й бе разрешено да се прибере в Авил и да го управлява дори след смъртта на Робърт!
Думите му не я усмириха. Гледаше право пред себе си, а изумрудените й очи пускаха искри.
— Нищо от това нямаше да се случи, ако не бяхте помогнали за падането на крепостта…
— Боже милостиви, престанете! — извика внезапно Маклаклън. — Нали видяхте сама обсадата на Кале? Много по-добре за обсадените е крепостта да се предаде колкото може по-скоро. Ако обсадата на Авил беше продължила по-дълго, колко щяха да умрат от глад? И, скъпо ми опърничаво момиче — вече едвам удържаше гнева си, — може би е време да помислите върху следното — вашият дом в действителност е тук! Вие сте родена в Лондон. Баща ви беше любим поданик на английския крал…
— А майка ми беше братовчедка на френския крал.
— Далечна.
Даниел махна с ръка. Това очевидно нямаше значение за нея.
— Аз съм от рода Валоа. И Авил трябваше да остане владение на династията. Но вие сам причинихте падането на крепостта.
— Сам? Кралят и мнозина смели мъже биха се засегнали сериозно от подобно твърдение. Аз бях момче…
— Вие избрахте да си проправите път чрез поражението на моята майка и моя народ. Заради вас тя стана затворница на краля, който я измъчва достатъчно, а после я домъкна тук…
— Боже милостиви, дай ми търпение! Леноре никога не е била измъчвана и не вярвам, че изобщо ви е казвала подобно нещо! И би било добре да си спомните поне за да изтрезнеете малко, че лично баща ви помоли в предсмъртния си час крал Едуард да ви стане кръстник!
— Сър, няма да успеете да промените позицията ми по този въпрос. Когато умираше, майка ми ми напомни, че трябва да почитам моя крал. Нямам желание да яздя с вас.
— Ако се върнете назад и ми позволите да водя колоната, няма да яздите с мен. И имайте предвид, че са ме изпратили по работа. Аз просто изпълнявам дълга си.
В отговор Даниел измърмори нещо във връзка с това къде да отиде и какво да направи със себе си — шокиращ език за една графиня. Очевидно го бе усвоила от младите принцове и техните учители.
Когато Даниел понечи да се отдалечи, Ейдриън хвана юздата на кобилата й, спря я и внезапно се усмихна.
— Помислете върху следното! Ако не бях аз, може би въобще нямаше да съществувате! Вие сте смес от английска и френска кръв, независимо дали го признавате.
— Поне нямаше да бъда принудена да се съобразявам с вас! — изсъска тя.
— Не се съобразявайте тогава, графиньо. Връщайте се назад веднага!
— Точно това опитвам да направя!
Ейдриън пусна юздата на кобилата. Девойката направи рязък завой и препусна. Спря едва в средата на колоната, до доктор Кутен.
Маклаклън вдигна очи към небето и констатира с изненада, че е все още ясно и денят си е все така хубав. Имаше чувството, че сякаш цялото му тяло е кълбо от нерви. Ох, поне Джоана да беше с него!
Започна да се смрачава. Красивият залез подобри настроението му. Пристигнаха в Хендън, където щяха да пренощуват. Сър Ричард Рейслинг, назначеният от краля управител, се спусна разтревожено да ги посрещне.
Слабият сериозен старец ги приветства ентусиазирано, а след това попита притеснено:
— Никой ли не е поразен сред вас? — Прекръсти се. — Слава на Бога, засега сме се отървали от Черната смърт и макар да не отказвам на краля и да не желая нищо лошо на бедната малка графиня… — Не довърши мисълта си. Маклаклън проследи погледа му и разбра, че го е вперил в Даниел. — О, станала е истинска дама, нали?
Раздразнен, той скочи от коня си. Помогна и на девойката да слезе, без нейното съгласие. После се обърна към сър Ричард.
— Никой от нас не е с треска и аз самият имам задачата да опазя графинята жива и здрава.
Сър Ричард въздъхна и успя да се усмихне.
— В такъв случай влизайте, влизайте! Доведете дамата и нейните придружителки в къщата. Мъжете могат да се нахранят и да намерят подслон в конюшните и в къщурките от другата страна. Дабри! — Младият коняр се приближи незабавно. — Погрижи се за тези добри хора и за конете, момче! Нека си починат добре през нощта. Милорд Маклаклън, графиньо Даниел, последвайте ме, ако обичате.
Вътре вече ги очакваше сервирана маса.
Бе приятно и чисто. Огънят в огнището пукаше, а във въздуха се носеше апетитният аромат на печено. Ейдриън установи със задоволство, че повереницата му се държи все пак любезно с домакина. По време на почти интимната вечеря той се улови многократно, че наблюдава Даниел, и установи, че повечето мъже наистина биха погледнали на нея като на завидна награда. Тя се хранеше деликатно. Ръцете й бяха малки, с дълги елегантни пръсти и хубави нокти. Очите й блестяха, докато говореше, смехът й беше мелодичен. Явно беше решила да очарова сър Ричард. В края на вечерята той бе убеден, че крал Филип е нещастен, несправедливо очернян човек и би трябвало да се прекратят всякакви действия срещу французите.